Изгубеният в момента в морето подводен апарат „Титан“ е част от сравнително ново начинание, което дава възможност на туристи и други платежоспособни клиенти да изследват дълбините на океана, по-голямата част от които никога не са били виждани от човешки очи.

Въпреки че хората изследват повърхността на океана от десетки хиляди години, според данните на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания от 2022 г. само около 20% от морското дъно е картографирано, пише Си Ен Ен.

ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Трагедията с подводницата „Титан“

Подводницата е претърпяла катастрофална имплозия, всички на борда са загинали

Изследователите често казват, че пътуването до Космоса е по-лесно, отколкото потапянето на дъното на океана. Докато 12 астронавти са прекарали общо 300 часа на повърхността на Луната, само трима души са прекарали около три часа в изследване на Challenger Deep - най-дълбоката известна точка от морското дъно на Земята.

"Разполагаме с по-добри карти на Луната и Марс, отколкото на собствената ни планета", казва д-р Джийн Фелдман, почетен океанограф в НАСА, който е прекарал повече от 30 години в космическата агенция.

Снимка: Getty Images

Има причина дълбоководните изследвания да са толкова ограничени

Това е високорисково начинание, защото пътуването до океанските дълбини означава навлизане в област с огромно налягане. Околната среда е тъмна и почти няма видимост. Ниските температури са екстремни.

Много от факторите, които биха могли да затруднят откриването и възстановяването на плавателния съд, са и причините, поради които цялостното изследване на океанското дъно остава недостижимо.

Клаустрофобия, отровни газове и ниски температури: Пред какви здравни рискове е изправен екипажът на „Титан“

Местонахождението на „Титан“ и условията на петимата души в нея все още е неясно

Ако подводницата не се върне на повърхността на океана, екипите за търсене и спасяване ще трябва да разчитат на сонар - техника, която използва звукови вълни за изследване на непрозрачните дълбини на океана, за да открият плавателния съд. Процесът ще изисква използването на много тесен лъч, който може да предложи достатъчно висока честота, за да даде ясна представа къде може да се намира "Титан".

Снимка: iStock

Опасностите в дълбините

0 метра: Най-голямата надежда на екипажа за оцеляване е, че подводницата е изплувала обратно на морското равнище и просто е загубила връзка с кораба
40 метра: Обикновено се посочва като граница за гмуркане за развлечение, където налягането е пет пъти по-високо от това в земната атмосфера
66 метра: С увеличаване на налягането въздухът става токсичен
200 метра: Започва зоната на здрача - точката извън обсега на слънчевата светлина
332 метра: Най-дълбокото гмуркане, предприемано някога от човек
1000 метра: Започва среднощната зона, в която океанът е в постоянен мрак, а температурите падат до 4 градуса
3800 метра: На тази дълбочина налягането достига 6000 паунда на квадратен инч, а всеки дефект в корпуса на „Титан“ би могъл да доведе до имплозия

Подводницата „Титан“: Засечени са нови звуци през определен интервал от време

Франция изпрати и робот, който може да се потапя до 6 хиляди метра под водата

История на изследването на океаните

Голяма крачка напред по отношение на изследването на океаните е направена през 1960 г. с историческото гмуркане на батискафа "Триест" - вид подводница за свободно гмуркане до Challenger Deep, разположена на повече от 10 916 метра под водата. Оттогава само няколко мисии са се върнали от такива дълбочини, а пътуванията са изключително опасни.

Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на всеки 10 метра под повърхността на океана налягането се увеличава с една атмосфера. Една атмосфера е мерна единица, която е 14,7 паунда на квадратен инч. Това означава, че едно пътуване до Challenger Deep може да постави плавателния съд под налягане, което е "равно на 50 Джъмбо Джета". При това налягане и най-малкият структурен дефект може да доведе до катастрофа.

По време на гмуркането на кораба "Триест" през 1960 г. пътниците Жак Пикар и Дон Уолш казват, че са били зашеметени, когато са видели живи същества.

Снимка: iStock

Какво се крие на дъното на океана?

Според Океанографския институт Уудс Хоул в Масачузетс дълбочината на океана се простира от 1000 до 6000 метра под повърхността, а дълбоководните траншеи могат да достигнат до 11 000 метра. Този регион е кръстен на Хадес - гръцкият бог на подземния свят. В тази зона температурите са малко над нулата и не прониква слънчева светлина.

Джеймс Камерън за „Титаник“: Направих филма само за да видя останките от кораба на живо

Камерън все още не е коментирал настоящото издирване на подводницата „Титан“

Според института през 1948 г. учените за първи път успяват да докажат, че съществува живот под 6000 метра. Нов свят се открива и през 70-те години на миналия век, когато морският геолог Робърт Балард открива „напълно чужда екосистема“ в морето близо до Галапагоския разлом – „с гигантски червеи, гигантски миди, раци и други неща".

Тези необичайни същества - някои от които светят с биолуминесценция, за да общуват, да привличат плячка и да привличат партньори - са си създали местообитания в стръмните стени на океанските траншеи. Тези форми на живот са се приспособили да живеят в екстремни условия и не съществуват никъде другаде на планетата. Вместо да разчитат на слънчевата светлина за основните процеси, те използват химическа енергия, отделяна от хидротермалните извори и отдушници, образувани от магмата, издигаща се изпод океанското дъно.

Какви са шансовете да оцелеят хората в подводницата „Титан“?

Ако не са издишали последните глътки въздух, ще ги издишат съвсем скоро, коментира журналистът и водолаз Мартин Заимов

Хладната морска вода се просмуква през пукнатините на морското дъно и се нагрява до 400 градуса по Целзий при взаимодействието си с нагорещените от магмата скали. В резултат на химичните реакции се образуват минерали, съдържащи сяра и желязо, а изворите изхвърлят богата на хранителни вещества вода, която поддържа екосистемата от необичайни морски обитатели, концентрирани около тях.

Снимка: iStock

Защо картографирането на океана е такова предизвикателство?

От чисто научна гледна точка туристическите пътувания до океанското дъно не допринасят за по-доброто разбиране на тайните на океана. Само много малък процент от дълбокия океан и дори от средния океан е бил видян от човешки очи - безкрайно малка част. И много, много малка част от океанското дъно е картографирана.

Причината за това до голяма степен се крие в разходите. Лодките, оборудвани със сонарна технология, могат да струват непосилно скъпо. Само горивото може да струва 40 000 долара на ден. Въпреки това в момента се полагат усилия за създаване на окончателна карта на океанското дъно, наречена "Морско дъно 2030".

Остават 24 часа: Въпреки звуците спасителите не успяха да открият подводницата „Титан“

Почукването е било на 30-минутни интервали

Все пак има огромни пропуски в познанията за морските дълбини. От 2,2 млн. вида, за които се смята, че съществуват в океаните на Земята, само 240 000 са описани от учените. Невъзможно е да се знае със сигурност колко точно морски създания съществуват.

Напредъкът в технологиите обаче може да направи ненужно изследването на океанските дълбини от хората. Иновации като дълбоководни роботи, подводни изображения с висока разделителна способност, машинно обучение и секвениране на ДНК, съдържаща се в морската вода, ще помогнат за ускоряване на скоростта и мащаба на откриването на нови форми на живот.

Картографирането на океана ни помага да разберем как формата на морското дъно влияе върху океанските течения и къде се среща морският живот. То също така помага да разберем сеизмичните опасности, така че това е основна фундаментална наука с огромно значение за човешкото благосъстояние.

Снимка: Reuters

Изследването на океана и ползите за човешкото здраве

Смята се още, че океанът е „златна мина“ за съединения, а изследването му е довело до няколко пробива в биомедицината. Първото лекарство, получено от морето - цитарабин, е одобрено през 1969 г. за лечение на левкемия. Лекарството е изолирано от морска гъба.

Работата върху биоактивни съединения в отровата на конусовидни охлюви - вид морски мекотели, доведе до разработването на силно обезболяващо средство, наречено циконотид (известно в търговската мрежа като Prialt).

Това са само няколко примера. Изследователите твърдят, че океанът и животът в него могат да дадат отговор на някои от най-големите предизвикателства пред медицината, като например резистентността към антибиотици. Изучаването на морето може да ни разкаже и за това как е еволюирал животът.