Преди ден 13-годишно момче застреля осем свои съученици и един охранител в училището, в което учи в Белград. Други шест деца и един учител се борят за живота си. Трагедията в съседна Сърбия осветли полемичния проблем за тормоза в училище и влиянието върху психиката на жертвите му, който ги поругава за цял живот.

Масовата стрелба в училище в Сърбия не е прецедент за Европа. Сякаш сме свикнали да приемаме подобни случаи за „нещо нормално“, което се случва отвъд Океана – в САЩ, където проблемът с притежанието на оръжия е основоположник на подобни ежедневни трагични инциденти. Старият континент обаче не е имунизиран от подобни трагедии.

8 май 1925 г., Полша

По време на изпит на 8 май 1925 г. в гимназия във Вилно, Полша (днес Вилнюс, Литва), двама ученици от осми клас нападат изпитната комисия с револвери и ръчни гранати, като убиват двама ученици и един учител. След това се самоубиват.

Разследването разкрива, че учениците са създали комунистическа младежка организация, за да се противопоставят на строгото управление на училището от страна на директора.

13 март 1996 г., Шотландия

Въоръжен мъж нахлува в начално училище в Дънблейн, Шотландия и застрелва 16 деца и техния учител. Ранява 15 други души и след това се самоубива. След масовата стрелба кралица Елизабет II поставя венец пред мястото на инцидента в знак на почит към загиналите, стотици граждани се събират на поклонение.

Масова стрелба в Дънблейн, Шотладния - 1996 г.
Снимка: Getty Images

След инцидента общественият дебат се съсредоточава върху законите за контрол на оръжията. Петиция спомага за приемането на законодателство за огнестрелните оръжия, с което се забранява частната собственост върху повечето огнестрелни оръжия във Великобритания.

1 септември 2004 г., Русия – Заложническата криза в Беслан

1000 заложници и 333 убити, от които поне 186 деца в училище в Беслан в Русия по време на въоръжена атака. Училището е превзето от бунтовници, които искат независимост за Чечения. Терористичната атака, започнала на 1 септември 2004 г. продължава три дни.

Трагедията има отражение върху сигурността и политиката в Русия, довежда до поредица от реформи на федералното правителство, укрепващи властта на Кремъл и засилващи правомощията на държавния глава на Русия.

23 септември 2008 г., Финландия

22-годишният студент Мати Саари открива огън в Университета по приложни науки в Каухайоки, Финландия и убива девет ученици, както и един служител.

След инцидента се самоубива.

11 март 2009 г., Германия

Сутринта на 11 март 17-годишен стрелец убива девет ученици и трима учители в училище във Виненден, Германия. След инцидента момчето се самоубива.

Следва 3-часово преследване, по време на което нападателят успява да застреля още трима минувачи и да рани още няколко ученици, някои от които тежко.

Неродено момиченце е сред осемте жертви на масовата стрелба в Хамбург

По-късно в отдалеченото на 40 км от мястото на първото нападение 17-годишният младеж е пресрещнат от полицията. Трагичният ден завършва със самоубийството на извършителя.

През юни 2009 г. германският парламент прие законодателство за подобряване на сигурността на огнестрелните оръжия с електронен регистър на оръжията в цялата страна, увеличени възрастови ограничения за голям калибър оръжия и необявени, случайни проверки в домовете на собствениците на оръжия, за да се гарантира спазването на изискванията за заключено съхранение на оръжията.