Още от първите опити за кацане на Луната през 60-те години на миналия век, човечеството винаги е имало интерес да изследва земния ни спътник.

През изминалата година почти през ден хора са летели в Космоса. За 2023 година са извършени над 210 полета, а над 50 космонавти са напуснали пределите на нашата планета.

С пристигането на хората обаче, на лунната повърхност остават и много предмети като научно оборудване, компоненти на космически кораби, знамена, торби с човешки екскременти и религиозни текстове.

От Земята Луната изглежда непроменена. Тя обаче няма защитна атмосфера или магнитосфера, както нашата планета. Микрометеоритите редовно удрят повърхността ѝ, защото спътникът няма механизми, чрез които да се предпази от космическите скали.

Първото кацане на Луната поставя началото на усилията на човечеството да я изследва, а според някои учени това бележи началото и на нова геоложка епоха.

Този период в историята наричат лунен антропоцен. В него основна роля играе човешката дейност, а не природата.

На Земята през последните 10 000 - 12 000 години сме живели в холоцена. През този период сме развили земеделието, селата, градовете, съвременната цивилизация. От средата на миналия век човечеството живее в нова епоха – антропоцена. В този нов период дейността на хората оказва по-голямо влияние върху планетата, отколкото природните процеси.

Човешкият отпечатък на Луната

Геолози и антрополози от Университета в Канзас вярват, че хората са се превърнали във водещата сила, която определя околната среда на Луната. В коментар, публикуван в научното списание Nature Geoscience, пишат, че новата епоха започва още през 1959 г. с кацането на съветската сонда „Луна 2“ - първият обект, който достига повърхността на Луната.

Според авторите на статията, колкото повече нарастват изследванията на земния спътник, толкова по-драстични промени ще оказваме върху него. Изследователите вярват, че обявяването на лунен антропоцен може да изясни дали геоложките процеси на Луната се променят в резултат на човешката намеса и призовават:

„Бъдещите мисии трябва да вземат предвид намаляването на вредните ефекти върху лунната среда.“

За разлика от нашата планета Луната почти няма атмосфера – там липсва дъжд и вятър, които да влияят на повърхността ѝ. Затова човешки отпечатъци, като например стъпките на астронавтите по нея, ще останат там непокътнати дори в продължение векове.

Снимка: iStock

Лунното сметище съдържа близо 200 тона човешки предмети. Остатъци от разбити и неуспешно кацнали ракети и сонди, дори и топки за голф. Астронавтът Алън Шепърд наистина оставя две топки за голф на Луната по време на експедицията му през 1971 г. Малко преди да напусне лунната повърхност, той прикрепя главата на стик за голф към сгъваемата щанга на инструмента за събиране на проби от лунна почва и прави два голф удара в сивото лунно пространство.

Снимка: iStock

Боклуците в лунното сметище са различна големина. 23 хиляди от тях са с големина от близо 10 см, а 100 милиона от отломките са с много малки размери - малко над 1 милиметър.

Тези малки парчета боклук може да не изглеждат като голям проблем, но се движат с близо 24 хиляди км/ч, това е 10 пъти по-бързо от скоростта на куршум. При тази скорост дори най-фините частици могат да пробият скафандър или да унищожат чувствителната част от електрониката на ракетите и сателитите в космическото пространство. Това от своя страна може да попречи на вземането на лунни проби, успешното провеждане на мисии до там и изследването на земния спътник като натрупаният боклук може да възпрепятства визуалните наблюдения и радиокомуникациите от Земята. 

Отговорността за космическият боклук все още не е ясно определена от действащото международно космическо право. НАСА създава Споразуменията „Артемида“ - широки, но необвързващи принципи за мирно сътрудничество в Космоса. Те са подписани от 28 държави, включително и България, но списъкът не включва Китай и Русия. Частните компании също не са страна по споразуменията, въпреки че през последните години извършват немалко мисии като компанията на Илон Мъск - SpaceX.

За да се намали опасността от движещите се отпадъци, през последните няколко години се разработват различни софтуери, които да помагат на сателитните оператори да избягват сблъсъци в космическото пространство. Разработва се и нов метод за събиране на боклука, който обикаля в орбитата ни, като се използва автоматизиран космически апарат, оборудван с йонни двигатели. Неговата роля е да отблъсне боклуците обратно  към земната атмосфера, където те изгарят, заради високата скорост.

Космическата надпревара продължава

Нова цел на космическите агенции от последната година е изследването на южния полюс и други непознати и труднодостъпни региони на Луната.

Полюсът е от ключово значение за търсенето на вода на земния спътник. Ако водният лед съществува в достатъчни количества, той може да бъде източник на питейна вода за изследване на Луната и може да помогне за охлаждане на оборудването.

Индия е първата страна, успешно приземила космическия кораб „Чандраян-3“ на лунния южен полюс през 2023г. Името на мисията означава „луноход“ на санскрит. Успешното ѝ кацане я прави четвъртата страна – след Русия, САЩ и Китай, кацнала на Луната, и първата, кацнала на един от полюсите ѝ.

Тази година много мисии се насочват към Луната, включително японският спускаем апарат Moon Sniper, който се очаква да се опита да кацне на 19 януари.

И Китай, и САЩ се впускат в надпреварата и искат да изпратят човешки екипажи на южния полюс на Луната. Китай планира мисия не по-рано от 2030 г., а НАСА гони още по-близък срок, през 2026 г.