В научнофантастичните филми не е задължително да познаваш законите на физиката и биологията, за да измислиш сносен сюжет. В новия си касов филм „Прометей” режисьорът Ридли Скот показва началото на Земята като „посяване” на ДНК от извънземно, кацнало на девствената ни планета.

И макар Скот да не претендира за кой знае каква научна достоверност, идеята на филма съвсем не е откъсната от реалността. В научния свят я подкрепя най-вече теорията за панспермията, пише сп. „Тайм”.

Според нея предшествениците на земния живот идват от други планети и се срещат често във Вселената. Това могат да бъдат паднали метеорити, комети или астероиди. Учените дори са открили визуална прилика между комета, която удря Земята и й придава живот, и сперматозоид, който опложда яйцеклетка. Тази теория е подкрепена от многобройни проучвания през годините.

Водата и други жизнени съставки може да са дошли от Космоса

Въпреки че според астрономите водата се среща навсякъде във Вселената, тя е липсвала сред кипящите скали, от които е била изградена Земята в началото. Възможно е прозрачната течност да е била донесена от комети, сблъскали се с планетата ни. Те съдържат предимно скална маса и лед.

През 1969 г. метеорит паднал в австралийския град Мърчисън. Структурата му навела учените на мисълта, че там, откъдето идва, има много вода. Още по-интересно било, че скалата се оказала богата на аминокиселини, които изграждат протеините и пептидите.

Тази теория срещнала противници, защото метеоритът престоял достатъчно дълго време на Земята, за да „прихване” земната химия. През 1979 г. обаче изследователи намерили два фрагмента от метеорит в Антарктида, паднали преди 200 000 години. В тях също имало аминокиселини, които не се срещат край вечните ледове на Южния полюс. Затова учените заключили, че аминокиселините били извънземни.

Вода и аминокиселини са открити също в междузвездни облаци. 8 от 20-те познати на Земята аминокиселини са намерени в метеорити.

Парчета от Марс: дали не идваме от Червената планета?

Не знаем откъде произхождат водата и органичните материи, от които сме създадени, но Марс винаги изглежда като възможен вариант. Червената планета често „запраща” скали по Земята.

Удар от астероид би пратил отломки от Марс в Космоса, които след това могат да бъдат привлечени от гравитацията на Земята.

На 6 август 1996 г. в Антарктида пада най-известната марсианска скала. НАСА съобщава, че метеоритът ALH84001 съдържа микроскопични вкаменелости от марсиански бактерии под формата на въглеродни черупки. Това събитие предизвиква сензация сред медиите.

„Днес скала 84001 говори с нас от името на милиарди години и милиони мили”, казва тогавашният американски президент Бил Клинтън. „Тя говори за възможността за живот. Ако това откритие бъде потвърдено, със сигурност ще бъде едно от най-удивителните прозрения за нашата Вселена, до които науката някога е достигала”, продължава Клинтън.

Откритието не се потвърждава. Твърде много алтернативни обяснения и въпроси без отговор създават много пробойни във вълнуващата теория. И все пак става ясно, че на Марс едно време е имало много вода и може би Червената планета е била плодородна.

Макар всички тези факти да не означават непременно, че целият ни произход е дело на извънземна намеса, е ясно, че Земята е неделима част от Вселената и е неразривно свързана с нея.