НАТО ще формира специален корпус за бързо реагиране от няколко хиляди военни, способни да се разгърнат във всяка точка на света в рамките на няколко дни. За това са се разбрали ръководителите на държавите от Алианса на срещата в Нюпорт, Уелс, обяви генералният секретар Андерс фог Расмусен.

Войниците ще бъдат подкрепени от въздушни, морски и специални части, а командването и допълнителни ресурси за тях ще бъдат разположени на територията на източноевропейските партньори.

Британският премиер Дейвид Камерън, който говори като домакин на срещата, уточни, че в специалните сили ще се включат 4000 войници, 1000 от които ще бъдат британци.

„Това решение изпраща силно послание: НАТО защитава всички свои партньори по всяко време. Това е силно послание срещу всеки потенциален агресор – ако нападне една държава, ще се изправи срещу целия Алианс”, допълни Расмусен. По думите му, Планът за готовност за действие ще засили способността на партньорите за колективна отбрана.

На фона на събитията от последните няколко месеца и действията на Русия, ескалира напрежението в съседните на Руската федерация държави – Полша, Литва, Латвия и Естония.

Генералният секретар на Алианса подчерта недвусмислено, че планът е изработен в отговор на руската агресия на Запад – анексирането на Крим и изпращането на войници в Източна Украйна. Той продължи списъка със заплахи към глобалната сигурност с нестабилността в Северна Африка и Близкия изток, заявявайки готовността на НАТО да се бори срещу джихадистите от „Ислямска държава”, ако му бъде поискана помощ.

Дейвид Камерън втвърди тона към Москва, като обвини Москва, че е "нарушила всички правила" с военната инвазия в Източна Украйна. Той допълни, че 3500 военнослужещи ще проведат учения в прибалтийските държави и други части на Източна Европа като форма на демонстрация на силите и готовността на НАТО за действие.

Алиансът и Русия имат договор от 1997 г., който забранява установяването на постоянни военни бази в прибалтийските държави. Военните бази там обаче се модернизират и се струпва тежко въоръжение в готовност за употреба.

Лидерите от нато се разбраха единодушно в следващите 10 години да увеличат военните бюджети до 2% от БВП като поне 15% от тях бъдат отделяни за инвестиции в отбраната.

Планът за готовност на нато ангажира България, като реално всички нейни ключови структури, специални части, полигони за учения и разузнаване ще бъдат интегрирани с подобни структури в други държави от НАТО.

Повече кораби в Черно море и съвместни патрули за охрана на въздушното пространство на НАТО и по-засилен обмен на разузнавателни данни са само част от конкретните параметри, които срещата на върха е набеляза във военно отношение.

България между кризите

Двете кризи - украинската и иракската, граничат с Черноморсикя регион - едната от изток, а другата от юг. НАТО търси бързо решение на проблема с терориститите от „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. България е сред държавите, които ще подпомагат борбата с „Ислямска държава” с военна помощ за Иракски Кюрдистан.

„Волята на Алианса е „Ислямска държава” да бъде елиминирана не само на територията на Ирак, но и на Сирия. Има политическа стратегия, която да реши проблема”, коментира българският първи дипломат Даниел Митов.

За България и Румъния, които са в източния фланг на НАТО, президентът на САЩ Барак Обама е поел допълнителен ангажимент за повече уения, обясни българският президент Росен Плевнелиев.

„Чака ни един турболентен период и ние трябва да сме на висотата на очакванията на гражданите да гарантираме тяхната сигурнос”, коментира държавният глава.

За да покажат единство, бойни самолети на 11 държави от Алианса прелетяха в небето над Уелс в демонстрация на отбранителна мощ.

Обединение срещу джихадистите

10 държави се обединяват в коалиция срещу джихадистите от „Ислямска държава”. Новината съобщи държавният секретар на Съединените щати Джон Кери на срещата на върха на Алианса. НАТО няма да участва в никакви бойни операции в Ирак и помощта за страната в борбата й срещу джихадистите ще се предоставя от отделни държави и партньори.

В коалицията срещу джихадистите се очаква да влязат САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша, Дания, Турция, Австралия и Канада.

„Ясното послание, което изпращаме оттук, е, че трябва да дадем всеобхватен отговор на предизвикателствата на „Ислямска държава”. Не става въпрос дали ще участваме, или не във въздушни удари. Въпросът е дали признаваме техните послания и идеология, как ще прекъснем източниците им на финансиране и притока на чуждестранни бойци в тяхна подкрепа”, заяви британският външен министър Филип Хамънд.

Отворени врати – силен Алианс

На срещата в Уелс всички държави в НАТО се обединиха около мнението, че политиката на отворени врати засилва Алианса, заяви българският външен министър Даниел Митов, който също участва в двудневното събитие в Нюпорт, Уелс.

Подобно послание отправи в изявлението си и генералният секретар Андерс фог Расмусен. Това може да бъде разчетено като категорична позиция в полза на евентуално членство на Украйна, за каквото заговориха представители на Киев през изминалата седмица.

„Тази политика засилва присъствието на алианса и създава много по-големи възможности за отговор на новите предизвикателства пред нас. На срещата беше отчетено, че политиката на разширяване винаги е била стимул за утвърждаване на демократичните ценности и укрепване на стабилността в региона и съседни на НАТО държави”, посочи Митов.

По думите му много държави са заявили, че политиката на разширяване трябва да се съобразява с националния избор на съответните държави, като всяка нация има право да избере към каква конфигурация на сигурност и ценностен клуб да принадлежи. Не може трета страна да пречи на този процес и да налага вето, добави министърът.

6 държави с общ експедиционен корпус

Правителството на Норвегия обяви, че е подписало предварително споразумение с още шест страни от НАТО за създаването на общ експедиционен корпус за бързо реагиране при кризи.

„Обединените експедиционни сили (Joint Expeditionary Force) са средство НАТО да стане по-подготвена и адаптирана към новата ситуация", коментира норвежкият министър на отбраната Ине Марие Ериксен Сьорайде, цитирана от „Уолстрийт джърнъл”, която е подписала споразумението на срещата на алианса в Уелс.

Освен Норвегия страни по документа са Великобритания, Дания, Естония, Латвия, Литва и Холандия. Идеята за създаването на тези сили бе издигната още в началото на 2013 г. от Великобритания, която ще участва с най-голям брой войници в новото бойно формирование.

Новите експедиционни сили ще съществуват отделно от силите за бързо реагиране на НАТО, но ще действат съгласувано с тях.

Норвежкото правителство заяви, че корпусът на седемте държави се създава „независимо от руската агресия в Украйна и окупацията на Крим в нарушение на международното право", а поради новата ситуация в Европа, която изисква наличието на сили за бързо реагиране.

На 1 октомври настоящият норвежки премиер Йенс Столтенберг поема от датчанина Андерс Фог Расмусен поста генерален секретар на НАТО.