НАСА показа действителни изображения на местата на Марс, където кацат астронавтите в романа и филма "Марсианецът", пише в. "Дейли експрес".
Действието на лентата с Мат Деймън се развива в бъдещето, когато се предполага, че астронавти на НАСА редовно ще посещават Червената планета. Във филма героят на Деймън е изоставен на Марс от останалите членове на екипа, когато силна пясъчна буря ги принуждава да се евакуират спешно. Борейки се за оцеляването си и очаквайки помощ, героят всекидневно записва видео дневник.
От НАСА са сътрудничили на компания "Туентиът сенчъри фокс" за заснемането на "Марсианецът", предлагайки препоръки за дизайна на продукцията и осигурявайки технически консултанти.
В оригиналната книга със същото заглавие са използвани действителни локации на Марс за измислените места за кацане на мисиите "Арес 3" и "Арес 4".
Според НАСА мястото за кацане на мисията "Арес 3" е действителна равнина на Червената планета, известна като Acidalia Planitia (Ацидалийска равнина).
Базата за мисията "Арес 4" е изградена в кратер, наречен Скиапарели, кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели.
Гледки към тези две места, както и към други локации, споменати в сюжета, са сред най-новите седмични изображения, които НАСА публикува от камерата с висока разделителна способност HiRISE на сондата "Марс рикънисънс орбитър".
От март 2006 г. орбитиращият апарат на НАСА е предоставил над 39 000 изображения, всяко от които покрива площ от няколко квадратни мили. Благодарение на камерата HiRISE НАСА разполага с ценна информация, която се използва и ще бъде използвана при подбора на места за кацане на действителни минали и бъдещи марсиански мисии.
Средата на живот
На повърхността на Марс героят на Мат Деймън Марк Уотни прекарва значителна част от времето в жилищен модул - далеч от дома си. Бъдещите астронавти, които кацат на Марс, ще се нуждаят от такъв дом, за да могат да оцелеят по-дълго време на планетата.
В тренировъчния център на НАСА екипажите се упражняват за продължителни мисии в открития Космос.
Вижте разликата, като плъзнете линията по снимките:
HERA е автономна среда, която симулира живот в Космоса. Местообитанието е на два етажа, пълно с жилищни помещения, работни плотове, модул за хигиена и въздушна капсула.
Там учените провеждат оперативни задачи и живеят заедно в продължение на 14 дни (скоро времето ще бъде увеличено до 60 дни), като симулират бъдещи мисии в изолирана среда.
Астронавтите отскоро използват това съоръжение за симулиране на мисии на Международната космическа станция.
Оранжерия
Днес астронавтите на Международната космическа станция имат изобилие от храна, доставена им от товарни кораби. На Марс хората няма да могат да разчитат на снабдителни мисии от Земята - дори и с експресна доставка, те ще отнемат най-малко девет месеца. За да оцелеят на Червената планета, те ще се нуждаят от непрекъснат източник на храна и ще трябва сами да си я отглеждат.
Във филма Марк Уотни превръща жилищния си модул в самоподдържаща се ферма, където успява да отгледа картофи.
Прясна храна, отгледана в условията на ниска гравитация, за пръв път се появява в менюто на астронавтите на Международната космическа станция. На борда на МКС, в ниска околоземна орбита, астронавтите успяха да отгледат маруля.
Те използват система, наречена Veggie. При нея семената са поставени в сгъваемата оранжерия, а червени, сини и зелени светлини им помагат да се развиват. Това са и първите отгледани в Космоса зеленчуци.
Специална екипировка
Марсианската повърхност не е благоприятна за хората. Атмосферата е много студена, а въздухът е негоден за дишане. За да оцелеят на открито, астронавтите трябва да носят скафандри.
Марк Уотни прекарва голяма част от времето си, облечен в скафандър. Тъй като му се налага да прави дълги преходи по повърхността на планетата, костюмът му трябва да е гъвкав, удобен и надежден. Инженерите на НАСА правят проучвания на твърди материали и тъкани, за да постигнат баланс между издържливост и гъвкавост.
Превозни средства
Веднъж стъпили на повърхността на Марс, хората трябва да останат там поне година. Астронавтите ще имат достатъчно време за провеждане на експерименти, но ще са им нужни надеждни превозни средства за далечни разстояния.
В „Марсианецът” Уотни модифицира марсохода си, за да му помогне в оцеляването.
На Земята НАСА развива технологии за придвижване при космически мисии. Някои от прототипите имат по шест колела с гъвкави оси за маневреност.
