Регион на Луната, който е в центъра на новата международна космическа надпревара, тъй като може да съдържа воден лед, може да се окаже по-малко гостоприемен, отколкото се смяташе по-рано. Това показват нови изследвания, финансирани от НАСА.
Привлекателността на Южния полюс и ефектът на стафидите
Интересът към Южния полюс на Луната нарасна миналата година, когато индийската мисия Chandrayaan-3 направи първото успешно меко кацане в района, само дни след като руският космически кораб Luna-25 се разби по пътя си, преследвайки същата цел.
НАСА избра региона като място за кацане на своята мисия Artemis III, която може да отбележи завръщането на астронавтите на Луната в следващите години, а Китай също изрази планове да създаде бъдещи местообитания там.
Новото проучване обаче отправя предупреждения - ядрото на Луната постепенно се охлажда и свива, на повърхността ѝ се образуват форми, които подобно на грозде, се свиват като стафиди. Това създава "лунни трусове", които могат да продължат с часове, както и свлачища, предава Си Ен Ен.
Подобно на останалата част от повърхността на естествения спътник, областта на Южния полюс, която е обект на толкова голям интерес, също е предразположена към тези сеизмични явления. А това представлява потенциална заплаха както за бъдещите човешки заселници, така и за изпращаните техника и оборудване.
„Тези данни нямат за цел да предизвикат тревога и със сигурност чрез тях не искаме да обезсърчим изследванията на Южния полюс на Луната“, коментира водещият автор на изследването Томас Р. Уотърс, старши почетен учен в Центъра за Земята на Националния въздушен и космически музей.
„С тях обаче искаме да обърнете внимание, че Луната вече не е оново добро място, на което нищо не се случва. Бъдете предпазливи“, посочва той.
Намиране на източника на лунните трусове
Луната се е свила с около 4,5 метра в обиколката си през последните няколко милиона години - значителен брой от геоложка гледна точка, но твърде малък, за да предизвика ефект на вълни на Земята или различни цикли на приливи и отливи, смятат изследователите.
На лунната повърхност обаче това е различно. Луната все още има гореща вътрешност, което я прави сеизмично активна.
„Има външно ядро, което е разтопено и се охлажда. Когато се охлажда, луната се свива, вътрешният обем се променя и кората трябва да се приспособи към тази промяна – това е глобално свиване, за което допринасят и приливните сили на Земята“, посочва Томас Р. Уотърс.
Тъй като повърхността на Луната е крехка, това генерира пукнатини, които геолозите наричат разломи.
„Луната се смята за геологично мъртъв обект, където нищо не се е случвало от милиарди години. Ние обаче открихме свлачища, които са възникнали по времето, когато Lunar Reconnaissance Orbiter е бил в орбита около Луната.
Lunar Reconnaissance Orbiter или LRO на НАСА стартира през 2009 г. и картографира повърхността на Луната с различни инструменти. В новото проучване, публикувано на 25 януари в The Planetary Science Journal, Уотърс и колегите му са използвали данни, събрани от LRO. Те проследяват мощно лунно земетресение - открито с инструменти, оставени от астронавтите на „Аполо“ преди повече от 50 години.
