Регион на Луната, който е в центъра на новата международна космическа надпревара, тъй като може да съдържа воден лед, може да се окаже по-малко гостоприемен, отколкото се смяташе по-рано. Това показват нови изследвания, финансирани от НАСА.

Привлекателността на Южния полюс и ефектът на стафидите

Интересът към Южния полюс на Луната нарасна миналата година, когато индийската мисия Chandrayaan-3 направи първото успешно меко кацане в района, само дни след като руският космически кораб Luna-25 се разби по пътя си, преследвайки същата цел.

НАСА избра региона като място за кацане на своята мисия Artemis III, която може да отбележи завръщането на астронавтите на Луната в следващите години, а Китай също изрази планове да създаде бъдещи местообитания там.

Новото проучване обаче отправя предупреждения - ядрото на Луната постепенно се охлажда и свива, на повърхността ѝ се образуват форми, които подобно на грозде, се свиват като стафиди. Това създава "лунни трусове", които могат да продължат с часове, както и свлачища, предава Си Ен Ен.

Подобно на останалата част от повърхността на естествения спътник, областта на Южния полюс, която е обект на толкова голям интерес, също е предразположена към тези сеизмични явления. А това представлява потенциална заплаха както за бъдещите човешки заселници, така и за изпращаните техника и оборудване.

„Тези данни нямат за цел да предизвикат тревога и със сигурност чрез тях не искаме да обезсърчим изследванията на Южния полюс на Луната“, коментира водещият автор на изследването Томас Р. Уотърс, старши почетен учен в Центъра за Земята на Националния въздушен и космически музей.

„С тях обаче искаме да обърнете внимание, че Луната вече не е оново добро място, на което нищо не се случва. Бъдете предпазливи“, посочва той.

Намиране на източника на лунните трусове

Луната се е свила с около 4,5 метра в обиколката си през последните няколко милиона години - значителен брой от геоложка гледна точка, но твърде малък, за да предизвика ефект на вълни на Земята или различни цикли на приливи и отливи, смятат изследователите.

На лунната повърхност обаче това е различно. Луната все още има гореща вътрешност, което я прави сеизмично активна.

Снимка: Ройтерс

„Има външно ядро, което е разтопено и се охлажда. Когато се охлажда, луната се свива, вътрешният обем се променя и кората трябва да се приспособи към тази промяна – това е глобално свиване, за което допринасят и приливните сили на Земята“, посочва Томас Р. Уотърс.

Тъй като повърхността на Луната е крехка, това генерира пукнатини, които геолозите наричат разломи.

„Луната се смята за геологично мъртъв обект, където нищо не се е случвало от милиарди години. Ние обаче открихме свлачища, които са възникнали по времето, когато Lunar Reconnaissance Orbiter е бил в орбита около Луната.

Lunar Reconnaissance Orbiter или LRO на НАСА стартира през 2009 г. и картографира повърхността на Луната с различни инструменти. В новото проучване, публикувано на 25 януари в The Planetary Science Journal, Уотърс и колегите му са използвали данни, събрани от LRO. Те проследяват мощно лунно земетресение - открито с инструменти, оставени от астронавтите на „Аполо“ преди повече от 50 години.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement