Днес се стигна до нов изблик на насилие между Азербайджан и Армения заради Нагорни Карабах. Двете страни си отправиха взаимни обвинения коя е нападнала първа, съобщава БТА. Министерството на отбраната на Армения, която подкрепя отцепилата се от Азербайджан област, съобщи за свалени два азербайджански хеликоптера и три дрона.

Снимка: Reuters

Азербайджан от своя страна каза, че е предприел контраофанзива след атака на сепаратистите и че е загубил един вертолет, чийто екипаж е невредим. Азербайджанският президент Илхам Алиев обеща победа над Армения. Той обвини страната, че е започнала тази сутрин обстрел на азербайджански населени пунктове, причинявайки цивилни и военни жертви.  

Военно положение и мобилизация 

Арменският премиер Никол Пашинян призова населението на страната да „бъде готово да защитава свещеното отечество“. „Да подкрепим здраво нашата държава, нашата армия. . . и ние ще победим. Да живее славната арменска армия!“, написа Пашинян във „Фейсбук“.

Арменският премиер обяви военно положение и всеобща мобилизация.

Снимка: Reuters

Малко по-рано сепаратистките власти в отцепилата се от Азербайджан, населена преобладаващо с арменци област Нагорни Карабах въведоха военно положение и обявиха всеобща мобилизация на местните жители, навършили 18 години.  

По-късно през деня парламентът на Азербайджан също реши да бъде въведено военно положение в някои градове и райони на страната.

Международни реакции 

Турция осъди „нападението на Армения срещу Азербайджан“ и изрази подкрепата си за Баку в конфликта му с Ереван, съобщава ТАСС, като се позова на Ибрахим Калън, говорителя на президента Реджеп Тайип Ердоган. Вицепрезидентът Фуат Октай окачестви Армения като „доказан провокатор“. 

Русия е готова да посредничи за стабилизиране на ситуацията в Нагорни Карабах. Руският министър на външните работи Сергей Лавров е заявил това в телефонен разговор с арменския си колега Зограб Мнацаканян. Предстои Лавров д проведе разговор и с азербайджанския му колега Джейхун Байрамов. 

Снимка: Reuters

Френското министерство на външните работи призова Армения и Азербайджан да прекратят военните действия и да възобновят незабавно диалога помежду си. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова Баку и Ереван да прекратят военните действия. "Незабавното връщане към преговорите, без предварителни условия, е единственият възможен път", подчерта той в "Туитър". 

Германският министър на външните работи Хайко Маас призова незабавно да бъдат прекратени въоръжените сблъсъци в пламналия отново конфликт. Гърция заяви, че с тревога следи ескалацията на напрежението в района и призовава към сдържаност на страните в конфликта. 

Папа Франциск заяви, че се моли за мир в Кавказкия регион.

България също изрази позиция. В съобщение от МВнР се посочва, че страната ни изразява дълбока загриженост от избухналите военни сблъсъци в Нагорни Карабах, довели до военни и цивилни жертви.  

"Призоваваме двете страни за незабавно прекратяване на огъня и възобновяване на диалога под егидата на Минската група на ОССЕ и нейните съпредседатели", пише още в съобщението на МВнР.

История на конфликта в Нагорни Карабах

Нагорни Карабах е азербайджанска сепаратистка област, населена преобладаващо с арменци, която редовно става арена на изблици на насилие. Конфликтът между Баку и Ереван започва през февруари 1988 г., когато Нагорнокарабахската автономна област обяви, че излиза от състава на Азербайджанската съветска социалистическа република.

В началото на 90-е години на миналия век избухва война между Азербайджан, от една страна, и Армения и сепаратистите в Нагорни Карабах, от друга, в която бяха убити 30 хил. души. След военния конфликт в периода 1992-1994 г. Азербайджан губи контрол над сепаратистката област и прилежащи райони.

През 2016 г. тежки сражения за малко не прераснаха в нова война за Нагорни Карабах. През юли тази година се стигна до смъртоносни боеве в района на границата.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!