Когато Израел казва на жителите на Газа да напуснат домовете си в гъсто населения палестински анклав преди очакваната сухопътна офанзива, 90-годишната Фаузия Шахин си припомня една тъмна глава на миналото, която е дълбоко втъкана в съзнанието на палестинците.
Идеята за напускането или изтласкването от земя, върху която те искат да създадат държава, носи усещането за „Накба“, което означава „катастрофа“ или „бедствие“.
Палестинците свързват това понятие както със загубата на своята родина по време на Арабско-израелската война от 1948 г., така и със събития след нея. Събития, заради които отново са принудени да напуснат домовете си – процес, който е придружаван от създаването на държавата Израел.
Първоначално Шахин е изселена от Ал Мадждал - палестинско село, което е обезлюдено същата година, а днес е част от териториите на град Ашкелон в Израел.
Така, след като преминава през няколко други села, тя се озовава в бедната Газа - сега едно от най-гъсто населените места в света. 90-годишната днес жена е била свидетел на войните от 1948, 1956, 1967, 1973 г. и конфликтите между Израел и палестинската въоръжена групировка „Хамас“.
Тя е категорична, че няма да напусне дома си, в който тя и внуците са изправени пред опасността от израелски бомбардировки, недостиг на хляб, липса на питейна вода и прекъсвания на електрозахранването.
„След британците ни предадоха на Египет. Египтяните останаха шест месеца. След като останаха шест месеца, Великобритания се върна и започна да хвърля барелни бомби по нас. Тези бомби падат дори върху десететажни сгради и ги разрушават”, казва Шахин пред Ройтерс.
„През 1956 г. аз бях на 18 години. Евреите нахлуха, започнаха да чукат по вратите, да хващат мъжете. Извеждаха ги и ги приковаваха към стената в кафенето на Абу Мусалам. Там ги застрелваха“, спомня си възрастната жена.
„След това евреите останаха с нас известно време, после се оттеглиха. През 1967 г. имаше нова война, но тя не беше толкова жестока, колкото през 1956 г. Въпреки че и тогава имаше кланета, убийства и разстрели“, казва Шахин.
„Сега каквото и да се случи, ние няма да напуснем домовете си. Те ни нападат, но къде да отидем? Нищо не остана. Вместо да тръгнем към Египет, нека Бог даде сила на младите мъже, за да можем да се върнем по домовете си. Никога няма да напуснем Ивицата Газа. Никога“, коментира още тя.
„Няма да заминем за Египет или за друга арабска страна, както когато ни разселиха през 1967 г. Те изселиха нашите братя в Ливан, убиваха ги в Тунис. Ние ще останем тук, в нашите земи, земите на Палестина“, казва Шахин.
В края на миналата седмица Израел даде срок на населението на северната половина на Ивицата Газа да се премести на юг. По-късно беше заявено, че страната ще гарантира безопасността на палестинците, бягащи по два основни пътя до определен час. С изтичането на крайния срок войските се струпваха около Ивицата Газа.
Според Израел заповедта за евакуация е хуманитарен жест за защита на цивилните жители, докато армията ликвидира бойците на „Хамас“. Според Организацията на обединените нации обаче толкова много хора няма как да бъдат безопасно преместени в обсадения анклав, без да се причини хуманитарна катастрофа.
Стотици хиляди от 2,3-милионните жители на Газа са напуснали домовете си, оставайки в Газа, малко парче земя, разположено между Израел, Египет и Средиземно море.
Съдбата на палестинските бежанци е един от най-трудните въпроси в замиращия израелско-палестински мирен процес. Палестинците и арабските държави казват, че бежанците и техните потомци трябва да имат правото да се завърнат - нещо, което Израел отхвърля.
80-годишният Шехада Абу Драз смята, че има американско-израелски заговор за изгонване на палестинците в Египет, въпреки че тази страна не е посочила, че ще приема бягащите жители на Газа.
Възрастният мъж заявява, че палестинците ще продължат да участват в битка срещу Израел, който “окупира земята им като през 1948 г., така и сега".
