"Най-голямото събитие в алпинистките среди от 1999 г.": Разкрива ли се мистерията около първото изкачване на Еверест

Съобщението от миналата седмица, че ботуш и частични останки, за които се смята, че принадлежат на британския изследовател Санди Ървайн, са били открити на връх Еверест от документален екип на National Geographic, засилиха интереса към мистерия, която продължава, откакто той изчезна с Джордж Малори в планината преди 100 години .

„Това е най-голямото нещо, което се е случвало в алпинистките среди, откакто тялото на Малори беше открито през 1999 г.“, казва Джули Съмърс, великата племенница и биограф на Ървайн. Съмърс казва, че е била разплакана, когато Джими Чин, директор, фотограф и алпинист на National Geographic, който ръководи експедицията, се свърза с нея по телефона с новината за откритието.

От юни 1924 г., когато двамата мъже изчезнаха, докато се опитваха да станат първите хора, изкачили Еверест, измъчващият въпрос продължава: Успяха ли да стигнат до върха, преди да загинат? Сега, внезапно, с очевидното появяване на ботушите на Ървайн, историци, автори и катерачи, които са посветили значителна част от живота си на разкриването на мистерията, се опитват да разберат какво всъщност може да означава откритието.

„Това със сигурност е крайъгълен камък в цялата история на Малори и Ървайн“, казва Йохен Хемлеб, един от изследователите, които търсят Ървайн повече от четвърт век и който е бил в екипа през 1999 г., който открива тялото на Джордж Малори. „Една от първите ми реакции беше страхотното усещане за дежа вю, когато видях снимките на ботуша и етикета с името. Същото беше и за мен преди 25 години, когато екипът за търсене Конрад [Анкер] и другите откриха ботуша на Малори.“

Нова теория за Еверест, след като откриха крак на алпинист, тръгнал към върха преди 100 години

Андрю Комин „Санди“ Ървайн е бил само на 22 години, когато предприема изкачването

Век на търсене

Ловът на Малори и Ървайн започна веднага щом бяха признати за изгубени. Но членът на експедицията Ноел Одел, който проведе първоначалното търсене, скоро разбра, че търсенето е безполезно, пише той по-късно. „След като се борих близо няколко часа в напразно търсене на някаква индикация или следа, разбрах, че шансовете да намеря липсващите са наистина малки на такова огромно пространство от скали и счупени плочи.“

Девет години по-късно, през 1933 г., се появяват първите доказателства за тяхното присъствие в планината, когато британски катерачи откриват ледена брадва, която е принадлежала на Ървайн над 8000 метра. През следващите години започват да се натрупват разкази на очевидци, предимно от китайски алпинисти, които предполагат, че тяло или може би две тела лежат в планината, някъде над 8000 метра.

Въз основа на косвени данни двама изследователи аматьори начертаха целевата зона за експедицията от 1999 г., която в крайна сметка откри тялото на Малори. Тези изследователи бяха Хемлеб и Том Холзел.

Хемлеб се присъедини към експедицията и когато екипът за търсене се натъкна на тяло, те помислиха, че са открили Ървайн - точно до момента, в който етикет с име разкри, че са намерили тялото на Джордж Малори.

Какво може да се е случило с Ървайн?

Докато Малори беше по-известният от двамата алпинисти, търсачите винаги са се интересували от намирането на тялото на Ървайн заради това, което то може да разкрие за съдбата на изгубените мъже. Дълго време се смяташе, че Ървайн е носел джобен фотоапарат Kodak Vest Pocket - артефакт, който може да съдържа непроявените снимки, направени на срещата на върха.

Вследствие на откритието на Малори експертите обменяха теории за местонахождението на Ървайн. Може би тялото му е било високо на Еверест известно време, но е било изстъргано от планината от лавина. Може би е било преместено. Особено провокативна идея беше включена в постскриптум от 2022 г. към книгата на The Third Pole, където е споделена теория, предадена от неназован британски дипломат, че китайците – които са заявили първото изкачване на северната страна на Еверест през 1960 г. – са намерили тяло през 1975 г. и тихо са премахнали ценния фотоапарат Kodak Vest Pocket и след това са погребали останките под няколко камъни за да защитят първенството на първото си изкачване.

От своя страна Джули Съмърс, биографът на Ървайн, никога не е приела идеята, че нейният велик чичо е бил намерен, отделен от камерата и след това погребан. „Почувствах, че това е отчаян опит да обясня защо това тяло никога не може да бъде намерено.“ казва Съмърс.

Хемлеб, който следи отблизо тези теории и написа собствената си книга „Призраци на Еверест“, смята, че откритието от миналата седмица не изключва много от преобладаващите предчувствия за това какво би могло да се случи. „Аз лично смятам, че като се има предвид естеството на откритието, всички теории, отнасящи се до Ървайн, са все още валидни“, казва Хемлаб. „С изключение може би на изявлението на един тибетец, че Ървайн е бил свален от планината и сега е в Лхаса. Определено можем да изключим това.”

По стъпките на Ървайн

След като Малори беше открит, няколко допълнителни експедиции се върнаха да търсят Ървайн без успех.

Може би най-креативният опит да се хвърли светлина върху мистерията беше през 2007 г., когато Анкер и млад британски алпинист на име Лео Холдинг се опитаха да изкачат планината.

Облечени като Малори и Ървайн в седем слоя вълна и габардин, Анкер и Холдинг се чувстваха сравнително комфортно на височина. Но те не успяха да стигнат далеч отвъд Северното седло, преди да осъзнаят, че ако наистина се опитат да изкачат планината с кожени ботуши, ще загубят пръстите на краката си.