Четирима млади мъже са екзекутирани в Иран заради участието си в общонационалните протести, които избухнаха в страната преди четири месеца. Други 18 души са осъдени на смърт. Правозащитни организации заявиха, че те са били осъдени след крайно несправедливи фиктивни съдебни процеси.

22-годишният шампион по карате Мохамед Мехди Карами е обесен на 7 януари само 65 дни след ареста му.

Източници на Би Би Си твърдят, че той е имал по-малко от 15 минути, за да се защити в съда.

Според британската медия неговата история показва как властите в Иран използват показни съдебни процеси, за да всяват страх в сърцата на протестиращите, които настояват за свобода и край на строгия режим.

"Не казвай нищо на мама“

Протестното движение започна след смъртта в ареста на 22-годишната Махса Амини, задържана от моралната полиция през септември за това, че не е носила "правилно" хиджаба си.

Властите нарекоха размириците „бунт“ и започнаха насилствени репресии срещу протестиращите иранци. По данни на базираната в Норвегия неправителствена организация Iran Human Rights най-малко 481 протестиращи са били убити от силите за сигурност.

Мохамед Карами е арестуван във връзка с убийството на член на паравоенните сили „Басидж“ по време на протестите в град Карадж на 3 ноември.

По-късно му е повдигнато обвинение в углавно престъпление "корупция на земята" (б.р. наименованието на углавните престъпления в Иран) и на 30 ноември е изправен пред Революционния съд в Карадж заедно с още 16 души, включително три деца, също обвинени в участие в убийството.

Обвиняемите имат право на адвокатска защита в Иран, но в деликатни случаи като този или при дела за шпионаж на подсъдимите не им е позволено сами да избират адвокатите си. Съдебната власт им избира защитата.

Журналистите и членовете на семейството на обвиняемия също нямат право да присъстват в съда, така че единственият „прозорец“ към това, което се случва зад затворените врати, са силно редактираните кадри, публикувани от съдебната власт.

На подобен видеозапис Карами изглежда видимо притеснен, докато "признава", че е ударил с камък по главата член на паравоенните сили. Назначеният му от съда адвокат оспорва, а вместо това моли съдията за прошка. След това Карами казва, че е бил "измамен“, пише Би Би Си.

На 5 декември младият мъж е признат за виновен и осъден на смърт. Други четирима души също са осъдени на смърт.

Обикновено членовете на семействата на обвиняемите са подложени на натиск от страна на властите да запазят мълчание. Бащата на Карами обаче дава интервю за индийски вестник и заявява, че синът му се е обадил по телефона, плачейки, за да му каже: "Татко, казаха ни присъдата. Моята е смъртна. Не казвай нищо на мама."

„Без изход“

Съгласно иранската правна система, когато съд от по-ниска инстанция издаде смъртна присъда, тя се изпраща за одобрение от Върховния съд. Но дори и Върховният съд да одобри смъртната присъда, тя може да бъде обжалвана.

Бащата на Карами разказва, че многократно се е опитвал да се свърже с назначения от държавата адвокат, но не е имало отговор. Тогава семейството се опитало да наеме един от най-известните ирански адвокати по правата на човека.

Адвокатът многократно пише до съда, издал присъдата, както и до Върховния съд. Но без отговор.

Iran Human Rights съобщава, че в момента най-малко 109 протестиращи са застрашени от екзекуция, тъй като са осъдени на смърт или обвинени в престъпления, за които е предвидена смърт.