„Гвардейският ракетен крайцер на Черноморския флот „Москва“ е получил сериозни повреди в следствие на пожар и детонация на боеприпас; екипажът е евакуиран“ – това е всичко, което в руските държавни медии се съобщаваше за съдбата на флагмана на техните ВМС в Черно море.

Случилото се в бурните води вчера късно вечерта, обаче, може да има огромен ефект върху развитието на войната в Украйна.

Хронологията

Русия официално потвърди за пожар на борда на „Москва“ едва доста след полунощ.

Значително по-рано – около 23:00 ч. украинско време, областният управител на Одеса Максим Марченко съобщи, че крайцерът е бил поразен от украински противокорабни ракети.

Сутринта руснаците обявиха, че е била успешно проведена спасителна операция. Експерти, обаче, посочват, че времето в Черно море е много лошо и „Москва“ в момента даже не се вижда от сателит, което означава, че или руските ВМС са успели да проведат евакуация на над 500 моряци посред нощ в буря, или твърденията за спасяването на екипажа не отговарят напълно на истината.

Според говорителя на одеската областна военна администрация „Москва“ ще е извън строя най-малко година – ако въобще крайцерът бъде спасен.

В социалните мрежи се появиха информации, че около 3:00 ч. корабът е подал сигнал, че потъва, след което е прекратил всякаква комуникация. В ранните следобедни часове на днешния ден руското Министерство на отбраната оповести, че пламъците са локализирани, като не се е стигнало до детонация на основното ракетно въоръжение.

"Москва" е взет на буксир към руска военноморска база за ремонт, като поне към момента е със съхранена плаваемост.

Какво се е случило?

Няколко украински източника твърдят, че по „Москва“ са били изстреляни две от новите украински противокорабни ракети „Нептун“.

Те влязоха на въоръжение едва миналата година, но са базирани на съветската крилата ракета Х-35. Изстрелват се от мобилна установка, която може да е до 25 км навътре в сушата и имат радиус на действие близо 280 км., като скоростта им е дозвукова и разчитат на това, че летят на много ниска височина и така радарите ги засичат късно.

Бойната глава на „Нептун“ е със 150 килограма взрив, като в общия случай ракетата е предназначена за борба с бойни кораби с водоизместване до 5000 тона, а това е значително по-малко от 13 000-тонната „Москва“.

Агенция УНИАН в свой материал споменава друг модел противокорабна ракета – по-мощната американска „Харпун“. Преди дни се появи информация, че Великобритания може да снабди Украйна именно с този тип многократно усъвършенствани през годините боеприпаси.

Възможен вариант е руснаците в случая да са прави – „Москва“ да не е претърпяла пряко попадение, а при опита да се отбие ракетната атака с масиран зенитен огън и изстрелване на ракети „земя – въздух“ да е станал инцидент, който да е довел до пожар на борда. Ако пламъците достигнат хранилищата за боеприпаси ще се стигне до разрушителна експлозия.

Защо всичко това е важно?

„Само загубата на ракетоносна подводница или на самолетоносача „Адмирал Кузнецов“ биха нанесли по-тежък удар по мотивацията на военноморските сили и по техния публичен имидж“, коментира пред Си Ен Ен бившият оперативен директор на разузнавателния център на Тихоокеанското командване на американския флот кап. о.р. Карл Шустър.

По думите му „Москва“ може да се окаже най-големият боен кораб, изваден от строя от ракета.

Подобна е позицията и на проф. Алесио Паталано от „Кингс Колидж“. Според него в случая символният ефект е поне толкова силен, колкото чисто военния.

Според военните експерти случилото се с „Москва“ ще накара руснаците да действат много по-предпазливо, като това може да намали ефективността на техния флот.

Преди седмици в пристанището на Бердянск беше унищожен един от новите десантни кораби на Черноморския флот – „Орск“. Той избухна в пламъци след атака с ракети и дронове.

Този руски боен кораб е онзи руски боен кораб

„Москва“ е заложена през 80-те години под името „Слава“. През 1996 г. е преименувана и, след значителна модернизация, се връща на бойно дежурство през 1998 г.

Основното ѝ въоръжение са 16 пускови установки за противокорабните ракети П-1000 „Вулкан“. Освен тях има разнообразни ракетни и оръдейни системи за обстрел на голям набор от цели и самозащита.

„Москва“ участва и във войната в Сирия, като нейната противовъздушна отбрана прикриваше една от руските авиобази в страната.

Знаково е участието на крайцера още в самото начало на конфликта в Украйна. Именно това е плавателният съд, който се приближава до граничната застава на Змийския остров, за да отправи един от офицерите предупреждението: „Това е руски боен кораб. Призоваваме ви да свалите оръжието си и да се предадете, за да избегнем излишни кръвопролития и жертви. В противен случай ще ви обстрелваме!“.

Отговорът на шепата украинци е знаков за цялата война: „Руски боен кораб, иди на майната си!“. При последвалия обстрел първоначално се смяташе, че граничарите са били избити, но след това стана ясно, че са оцелели и пленени. След размяна на военнопленници те се върнаха в Украйна.