Доскоро шега, днес вече е факт, че телесната миризма на възрастните хора е по-различна от тази на другите, пише „Хъфингтън пост”. Ако ви се струва, че мястото ви в автобуса мирише странно, не се учудвайте. Изследователи доказаха, че човешкият аромат се променя през годините и е още един от белезите, които ни правят уникални. Но въпреки убежденията, че миризмата на възрастните хора е силно неприятна, доброволци опровергаха това схващане.
Учените отдавна са наясно, че миризмата на някои видове животни като плъхове, елени и видри се променя през годините. Като по този начин те разграничават възрастните от младите екземпляри. Последните проучвания показват, че хората също имат тази способност. Човешката миризма също се изменя с течение на времето в зависимост от това как потта отделяна от жлезите си взаимодейства с бактериите. Жлезите, отделящи тези мазнини, са активни през по- голямата част от живота като хидратират кожата и при досег с бактерии започват да отделят аромат. А колкото повече пот има, толкова по-голяма е възможността бактериите да се размножават и да отделят миризми.
Това кара Джон Лютстрьом, изучаващ телесната миризма на хора и животни, да започне своето иновативно проучване върху човешката миризма. Той дава медицински съвети в един дневен център във Филаделфия, когато осъзнава че мястото мирише точно по начина, по който е миришел медицинският център, ръководен от майка му. Тогава Лютстрьом предполага, че хората оказват влияние и на въздуха в дома, където живеят.
В проучването си Лютстром и колегите му карат доброволци да носят възглавнички подмишниците си пет поредни нощи. Доброволците са разделени на три групи: 8 мъже и 8 жени попадат в „младежката” група ( 20 – 30 годишни); същият брой от хора в групата между 45 и 55 години и шестима мъже и жени в групата на „възрастните” - от 75 до 95 години. През деня доброволците прибирали „възглавничките” си в пликове, избягвали лютото, алкохола и цигарите. Къпели се само с шампоани без аромати.
След края на петте нощи екипът учени събрал всички възглавнички, поставил ги в стъклени буркани и ги приготвил за следващия тест. 41 млади мъже и жени направили тест с мирисане на бурканчетата, като целта била да определят колко силен и приятен е за мирисане бурканът. Понякога те били карани да разграничат миризмата на възрастен човек от тази на млад. Неочаквано за самите учени доброволците посочили миризмата на възрастните хора за по-малко наситена и неприятна. За най-неприятна била обявена миризмата на мъжете от средната група, а за най-хубава тази на жените от същата възраст. Не само, че ароматите на възрастните били обявени за най-слабо наситени, но те станали и най-добре разпознаваемите.
„Мисля, че е истина – миризмата на възрастните е много уникална” – казва Лютстрьом. Той допълва, че навярно разбирането за неприятния й характер е просто социален предразсъдък. По – ранно изследване доказва тази теория: при хората над 40 години потта има по-приятен аромат.
В сравнение с другите животински видове хората имат най-слабото обоняние. Но въпреки това миризмата остава основен фактор при общуването ни с другите. Според изследователите тя ни помага да разграничим близките си от непознатите и променя поведението ни. А колкото до способността да разграничаваме хората по аромата им: „Това е начин да разделим здравите от болните – казва Люстрьом – И все пак никой не знае защо хората и животните имат тази способност!”.
