В центъра на Алуату, в Тараклийския район на Молдова, до сградите на кметството и училището се издига православен храм с неокласическа архитектура.
Това е единствената енория сред 25-те населени места в този район, в който около две трети от жителите са българи, която е под юрисдикцията на Бесарабската митрополия, свързана с Румънската православна църква, предаде БГНЕС.
През миналата година румънската държава е предоставила близо 100 000 евро за изграждането на новия храм, а през лятото на тази година е отпуснала допълнителни 50 000 евро за неговото обзавеждане.
От 2024 г. Румъния значително увеличава финансовата си подкрепа за изграждането и обновяването на православни храмове в Молдова след продължителен период, през който участието на Румънската православна църква в религиозния живот отвъд река Прут е било ограничено.
Войната в Украйна променя ситуацията както в Букурещ, така и в Кишинев. На фона на откритата подкрепа на Московската патриаршия за руската война срещу Украйна част от молдовските енории, които са били подчинени на Московската патриаршия, започват да се ориентират към Бесарабската митрополия, която е свързана с Румънската патриаршия.
„В Молдова делът на църквите, свързани с Бесарабската митрополия, се е увеличил от приблизително 12 процента през 2010 г. до между 20 и 25 процента“, заявява изследователката Татяна Коджокари, специалист по религиозна дипломация. Според румънския богослов Пол Палънскар това представлява форма на „мека сила“. По думите му посланието на Букурещ към румънците отвъд Прут е, че те не са забравени и продължават да бъдат възприемани като част от румънската общност.
През 2023 г. Румъния приема закон, който позволява на правителството в Букурещ ежегодно да отделя до 2 милиона евро за изграждането или обновяването на православни храмове в Молдова. Средствата се предоставят чрез Румънската патриаршия.
Финансирането започва да постъпва през следващата година. Според румънския Държавен секретариат по въпросите на вероизповеданията до момента са предоставени близо 4,5 милиона евро. С тези средства са изградени или обновени 16 религиозни обекта. Предвидено е финансиране и за още девет проекта, свързани със създаването на социални центрове и социални дейности в храмове и манастири.
По-високи възнаграждения за духовниците от Бесарабската митрополия
Финансовите субсидии за храмове не са единственият инструмент, чрез който Букурещ провежда своята религиозна дипломация. През последните години възнагражденията на молдовските православни духовници, изплащани от Румъния, са нараснали значително. Техният размер е приблизително десет пъти по-висок в сравнение с 2018 г. Последиците от тази политика започват да се проявяват на местно равнище. Духовници от Молдовската митрополия преминават към енории, свързани с Бесарабската митрополия, където името на руския патриарх Кирил вече не се споменава, а вместо него се почита румънският патриарх Даниил.
На хартия Алуату има 780 жители. Реално в селото живеят около 500 души. Значителна част от населението работи в лозята около населеното място. Алуату е единственото село в Тараклийския район, в което румъноезичното население е мнозинство. Преобладаващото население в района е българско.
Няколко месеца преди постъпването на румънското финансиране 85 процента от жителите на Алуату са гласували с „Не“ на референдума за присъединяването на Молдова към Европейския съюз, проведен през октомври 2024 г. Това е един от най-ниските резултати в подкрепа на европейската интеграция в страната, като по-нисък резултат е регистриран единствено в автономния район Гагаузия. „Българите казват, че са малцинство, но именно ние сме малцинство в това малцинство“, заявява свещеникът Кристиан Чикош.
По думите на духовника до 2024 г. обстановката в селото е била напрегната. Той твърди, че румънските енориаши са били подлагани на натиск и злоупотреби от местните власти. В продължение на три десетилетия единственият православен храм в Алуату, малък параклис, е бил предмет на спор между Молдовската митрополия и Бесарабската митрополия.
През 1992 г., малко след възстановяването на дейността си, Бесарабската митрополия изгражда и освещава параклиса. Това положение обаче не се запазва. Според разказа на Кристиан Чикош представители на другата митрополия пристигнали заедно с полиция, прекъснали катинара и по този начин параклисът преминал под контрола на Молдовската митрополия, която е свързана с Московската патриаршия. Едва през 2024 г., след освещаването на новия храм, енориашите избрали да посещават богослуженията, извършвани от свещеник, свързан с Румънската патриаршия.
Румънско финансиране на храмове в северната и южната част на Молдова
Подобни строителни проекти се реализират в различни части на Молдова с финансовата подкрепа на Румъния. В Сънжерей например се изгражда храмът „Света Теодора от Сихла“. През март 2025 г. румънската държава е предоставила за проекта повече от 200 000 евро. В Бълци се изграждат храмът „Свети Антоний Велики и Свети княз Стефан Велики“ и епископският параклис „Неделя на румънските светци“. Новият митрополит на Бесарабия Антоний определя румънската финансова подкрепа като инвестиция в духовното и културното бъдеще на региона.
По думите му Бесарабската митрополия и румънската държава изпълняват своите задачи в името на общи ценности, вярата, културата, образованието, идентичността и достойнството на румънците между реките Прут и Днестър. Румънското финансиране достига и до Кахул и Унгени — два района, в които на референдума за европейската интеграция също преобладава вотът „Не“.
Свързана новина
Румънският патриарх Даниил все още не е посещавал Молдова
До последните години Бесарабската митрополия не е била сред основните приоритети на Румъния. Според изследователката Татяна Коджокари ежегодното финансиране от 2 милиона евро изглежда сравнително ограничено в сравнение със средствата, които в миналото са били предоставяни от други румънски църковни структури в Западна Европа.
Тя посочва, че настоящите промени са свързани в по-голяма степен с войната в Украйна, отколкото с дългосрочни проекти и инвестиции на Бесарабската митрополия. Богословът Пол Палънскар определя действията на Румъния като политика, ориентирана към средносрочна и дългосрочна перспектива.Пред "Балкански курир" той посочва, че Бесарабия е била пренебрегвана от Румъния още преди превръщането ѝ в част от Съветския съюз през 1940 г., а след това и при съветското анексиране през 1944 г. Според него регионът е бил пренебрегван както административно, така и финансово, което е създало сред румънското население усещане за изоставеност.
Според Палънскар през 36-те години след падането на комунизма нито един румънски патриарх не е извършил дори пастирско посещение отвъд Прут. Той посочва, че нито покойният патриарх Теоктист, нито настоящият патриарх Даниил са посещавали Молдова. За сравнение, руският патриарх Кирил е посещавал страната три пъти, като последното му посещение е било през 2018 г. Неговият предшественик Алексий Втори е посещавал Молдова два пъти.
Църковната дипломация се сблъсква с въпроса за доверието
Според Татяна Коджокари финансовите инвестиции в религиозна инфраструктура няма да постигнат очаквания ефект, ако не бъдат съпроводени с инвестиции в общественото доверие към самата религиозна институция. По нейна оценка Бесарабската митрополия трябва ясно да се разграничава от Молдовската митрополия, включително чрез поведението на своите висши духовници. Сред необходимите условия тя посочва почтеността на йерарсите, въздържането от политическа намеса и избягването на скандали, които могат да накърнят авторитета на църквата. В този контекст тя посочва и неотдавнашния сексуален скандал, довел до оставката на митрополит Петру след разпространяването на видеозапис с интимното му поведение с друг мъж.
Москва няма намерение да се отказва от религиозното си влияние
Русия не възнамерява да се откаже от влиянието си върху православния живот в Молдова. Според Татяна Коджокари не може да се очаква значително увеличаване на руската финансова подкрепа за религиозни структури в Молдова, докато Русия продължава войната в Украйна. Тя обаче предупреждава, че натискът, саботажните действия, корупцията на отделни духовници и други форми на хибридно влияние вероятно ще продължат да бъдат част от инструментите на Московската патриаршия.
Строителните работи по новия храм в Алуату се очаква да продължат още най-малко две години. След завършването му той ще бъде първият румънски православен храм, изграден в този район от времето на миналия век. Възрастните жители на селото все още си спомнят за старата църква „Свети мъченик Харалампий“, която е била румънска и изградена изцяло от камък. Храмът е затворен през 1945 г., а през 1961 г. е разрушен от съветските власти.
Историята на Алуату показва как религиозната инфраструктура постепенно се превръща в част от по-широкото съперничество между Бесарабската митрополия, свързана с Румънската патриаршия, и Молдовската митрополия, свързана с Московската патриаршия. Войната в Украйна, европейската интеграция на Молдова и засилената финансова ангажираност на Букурещ променят баланса между двете църковни структури.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
