Политиката за миграцията на Европейския съюз поставя живота на хора в опасност, предупреждава международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл" в своя доклад „Човешката цена на Крепостта Европа: нарушения на човешките права срещу имигрантите и бежанците в границите на Европа", публикуван в сряда.

Организацията отчита, че в решимостта си да направи непробиваеми своите граници, Европейския съюз, наред със своите държави членки, излага живота и правата на бежанци и мигранти на риск, се казва в официално съобщение, разпространено от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Докладът показва как политиката на съюза за миграция и практикуването на граничния контрол пречат на бежанците да получат достъп до убежище в ЕС и излагат живота им на риск, като ги принуждават да търсят все по-опасни маршрути.

„Ефективността на мерките на ЕС за спиране на потока от нелегални мигранти и бежанци е в най-добрия случай, съмнителна. Междувременно, някои от най-уязвимите хора в света плащат с живота си и мъките си за тези мерки," каза Джон Далхусен, директор на дирекцията на „Амнести интернешънъл" за Европа и Централна Азия.

Граничен контрол

Европейският съюз финансира своята миграционна политика в размер на милиарди евро. Милиони евро се изразходват всяка година от държавите членки за огради, усъвършенствани системи за наблюдение и патрулиране по техните граници.

Красноречив индикатор за относителните приоритети на ЕС са разходите на организацията между 2007 г. и 2013 г. За този период ЕС похарчи близо 2 млрд. евро за защита на външните си граници, но само 700 милиона евро за подобряване положението на лицата, търсещи убежище и бежанците.

ЕС и държавите членки също така си сътрудничат и във финансирането на съседни страни, като Турция, Мароко и Либия, за да се създаде буферна зона около ЕС в опит да спрат мигрантите

и бежанците, преди те да достигнат до границите на Европа. В същото време те си затварят очите за нарушенията на човешките права на мигрантите и бежанците в тези страни.

„На практика страните от ЕС плащат на съседните държави да охранява границите им вместо тях. Проблемът е, че много от тези страни често са неспособни да гарантират правата на бежанците и мигрантите, които се оказват хванати в капан там. Много от тях мизерстват, подложени на експлоатация и тормоз и без възможност да поискат и получат убежище," каза Джон Далхусен.

„Държавите членки на ЕС не бива да пренебрегват своите задължения в областта на правата на човека към тези, които искат да влязат на тяхната територия, и да прехвърлят миграционния контрол на трети страни. Трябва да се сложи край на подобно сътрудничество", допълни той.

Нелегално „изтласкване"

Бежанци и мигранти, които стигат до границите на Европа, рискуват да бъдат изтласкани обратно. „Амнести интернешънъл" е документирала случаи, при които гранични служители в България и по-специално Гърция, където тази практика е широко разпространена, гонят мигранти и бежанци обратно през границата.

Изтласкването е незаконно, тъй като лишава хората от правото им да търсят убежище, и обикновено е придружено с насилие и дори заплаха за живота. Изтласкването се практикува не само в югоизточните граници на ЕС. През февруари 2014 г. испанската гражданска гвардия
откри огън с гумени куршуми, заготовки и сълзотворен газ срещу около 250 мигранти и бежанци плуващи от Мароко покрай плажа към Сеута, испански анклав в Северна Африка. Четиринадесет души бяха убити. Двадесет и трима души, които успяха да стигнат до плажа, бяха върнати обратно, очевидно без достъп до всяка формална процедура за предоставяне на убежище.

„Според Агенцията за бежанците на ООН има повече разселени хора днес, отколкото по всяко време след края на Втората световна война. Шокиращо, Европейският съюз, вместо да облекчава, още повече утежнява тази хуманитарна криза," каза Джон Далхусен.

„Почти половината от тези, които се опитват да влязат в ЕС нелегално, бягат от конфликти или преследване в страни като Сирия, Афганистан, Еритрея и Сомалия. На бежанците трябва да се осигурят повече начини за безопасен и законен достъп в ЕС, така че да не са принудени да се впускат в опасни пътувания", добавя регионалният директор на „Амнести Интернешънъл”.

Животи, изгубени в морето

Изправени пред все по-големи пречки по пътя им за Европа по суша, бежанците и мигрантите все по-често се впускат по рисковани маршрути по море към Гърция и Италия. Всяка година стотици хора умират, опитвайки се да достигнат бреговете на Европа.

След трагедията край бреговете на италианския остров Лампедуза, където повече от 400 души загубиха живота си през 2013 г., Италия стартира инициативата за издирване и спасяване на застрашени от потъване бежанци и мигранти, наречена Операция „Маре Нострум". От началото на операцията през октомври 2013 г. досега са спасени повече от 50 000 души.

Това обаче не е достатъчно. Само през първите шест месеца на 2014 г. повече от 200 души загинаха в Средиземно и Егейско море; още стотици изчезнаха и се смятат за загинали. Много от тези, които са загинаха, са бягали от насилие и преследване. „Отговорността за смъртта на тези, които са се опитвали да стигнат до ЕС, е колективна. Други държави членки на ЕС може и трябва да последват примера на Италия чрез укрепване на усилията за издирване и спасяване в Средиземно и Егейско море, за да не се давят повече хора в морето," каза Джон Далхусен.

„Човешките трагедии, които се разиграват всеки ден по границите на Европа, не са нито неизбежни, нито извън контрола на ЕС. Много от тях са заради ЕС. Страните членки на ЕС трябва най-сетне да започнат да се грижат първо за хората и после за границите си", смята още Далхусен.