Мечките се считат за най-страшните хищници, които все още се срещат в Европа. Въпреки това, дори тези животни са били принудени да се адаптират към човешкото господство на континента. Ново проучване показва, че италианските мечки са станали значително по-малко агресивни от представителите на други популации. 

Италиански учени от Университета във Ферара и други изследователски центрове публикуваха ново проучване в списанието Molecular Biology and Evolution, показващо как дългосрочното съвместно съществуване с хората е повлияло на апенинските кафяви мечки (Ursus arctos marsicanus).

Тази малка, изолирана популация от приблизително 50 индивида живее в Централна Италия от хиляди години. Изследователите събрали и анализирали геномите на 12 мечки от Апенините и ги сравнили с мечки от Словакия и други европейски популации. Анализът показал, че италианските мечки са станали по-малко агресивни с течение на времето от другите европейски популации. Това се е случило поради естествения подбор, който е благоприятствал оцеляването на онези индивиди, които са се разбирали по-добре с хората, смятат учените. 

Защо се е случило това? 

Преди приблизително 2000-3000 години (по време на Римската империя и по-късно), хората активно са изсичали гори, разширявали са земеделските земи и са ловували мечки в Италия.

Това е довело до значително намаляване на броя им и изолация на популацията в планините. Мечките са се оказали в капан: малко пространство, малко храна и постоянен контакт с хора. В тези условия, мечките, които са нападали добитък или хора по-рядко, са оцелявали. 

С течение на времето това се е превърнало в генетична черта: 

• Апенинските мечки имат значително по-високо ниво на инбридинг (кръстосване) – над 66% от генома им се състои от дълги, идентични участъци; 

• Те имат по-малко генетично разнообразие от другите европейски мечки; 

• Открити са 566 гена, които са били обект на положителен подбор, което означава, че тези гени са допринесли за оцеляването; 

• Сред тях 17 ключови гена са свързани с поведението и намалената агресия. 

Както отбелязват авторите на изследването, това е един от най-поразителните примери за еволюция под човешки натиск в дивата природа. Това е близко до процеса на опитомяване, но в този случай всичко се е случило по естествен път. Въпреки че италианските мечки не са се „опитомили“, по-спокойните са имали по-голям шанс да предадат гените си, което е помогнало на популацията да оцелее въпреки малката си численост и близките роднински връзки. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK