От две седмици, след смъртта на един прокурор, в Аржентина се чуват какви ли не теории на конспирациите и те са изричани от обикновените аржентинци до самата президентка Кристина Фернандес де Кирхнер.
Всичко започна от смъртта на прокурора Алберто Нисман, който разследваше бомбения атентат през 1994 г. срещу Еврейския център в Буенос Айрес, при който загинаха 85 души. Прокурорът издъхна на 18 януари – часове преди да свидетелства пред Конгреса срещу президента.
Нисман обвинява Кирхнер в прикриване на предполагаемо иранско замесване в атентата от 1994 г., докато тя отрича обвиненията срещу себе си. Иран също отрича каквато и да е съпричастност с атентата.
В сряда следователите, разследващи смъртта на аржентинския прокурор, заявиха, че са открили в жилището му чернова на документ, написан от него с искане за арест на президента.
Водещият следовател Вивиан Фейн обяви, че проектът на заповед за арест е намерен в кошчето за боклук в апартамента на Нисман. Документът не е бил включен в жалбата, подадена от Нисман във федерален съд няколко дни преди това.
От намерения документ, с дата юни 2014 г., става ясно, че Нисман е обмислял да поиска ареста и на аржентинския външен министър Ектор Тимерман. Според аржентинските закони президентът и външният министър могат да бъдат арестувани, само ако Конгресът вдигне имунитета им, гарантиран им като висши членове на изпълнителната власт.
Неясноти и конспирации на няколко фронта
Прокурорът беше намерен мъртъв в апартамента си в Буенос Айрес миналия месец с огнестрелна рана в главата. Следствието обаче все още не се е произнесло официално дали той се е самоубил, или е бил убит.
Той беше намерен в банята си при заключена отвътре врата. Първоначално беше съобщено, че и външните врати на дома му са били заключени, а пред входа са стояли охранители. Според ключар, който беше повикан на местопрестъплението обаче, служебният вход е бил отключен и всеки е можел да мине оттам.
Когато опозиционният вестник „Кларин” пък публикува копие на заповедта в понеделник, правителството реагира гневно и определи информацията като „боклук”, а шефът на кабинета Хорхе Капитанич разкъса страници от изданието на пресконференция.
От прокуратурата също първо обявиха, че такъв документ не съществува, но по-късно Фейн заяви пред местна радиостанция, че проектът за заповед за арест е била действителна и че предишното съобщение от нейната служба е било „погрешно”.
Кристина де Кирхнер първоначално определи смъртта на Нисман като самоубийство, но по-късно видя в кончината му „заговор” срещу себе си. В изявление по телевизията миналата седмица тя допусна, че елементи от аржентинското разузнаване са захранвали Нисман с невярна информация и така са го манипулирали.
Асистентът на прокурора Диего Лагомарсино, дал му пистолетът, с който е убит, заяви, че Нисман се е страхувал за живота си и за този на двете си дъщери. Било го е страх обаче не от терористи, а от привърженици на властите в страната и от самите управляващи. По думите му Кирхнер трябва да бъде разпитана, тъй като може да хвърли светлина върху убийството.
Тя от своя страна говори много и за Лагомарсино в телевизионното си обръщение, като предположи, че двамата мъже са имали „интимна” връзка и че асистентът може да е бил агент на тайната служба на Аржентина. По думите ѝ именно съмнителни елементи сред аржентинските шпиони може да са убили Нисман.
Край на шпионската служба
След като представи като мотив за убийството сложна интрига, свързана с разузнавателната служба, президентът обяви намеренията си да разпусне Разузнавателният секретариат на страната и да започне радикална реформа на разузнаването.
Секретариатът е създаден от генерал Хуан Перон през 1946 г., а първата му задача е да осигури транспорта на избягалите нацисти до Аржентина след войната, като част от тях намират работа в разузнаването на Перон. При управлението на Кирхнер се твърди, че Секретариатът се занимава с вътрешно разузнаване, сравнимо с това в СССР.
Връзката на Нисман с разузнавателната агенция бил Антонио Стиусо, за когото се смята, че ръководил мрежа за подслушване, благодарение на което бил един от най-страховитите мъже в страната. Малко се знае за него, освен че служи от 18-годишна възраст в службите, днес е на 61 и има три дъщери.
Нисман и Стиусо се запознават преди 11 г., когато прокурорът разследва бомбено нападение, извършено през 1994 г. срещу еврейска общност в Буенос Айрес, в което загиват 85 души. При разследването на атентата Нисман ползва възможностите за подслушване на разузнаването, като установява, че аржентинското правителство е защитило ирански граждани от арест във връзка с нападението, а срещу това е получило ирански петрол.
Стиусо става известен чак през 2004 г., когато министърът на правосъдието Густаво Белиз разкрива личността му пред широката публика, заявявайки, че той е сътворил „подобна на Гестапо организация”, чиято цел е да принуждава политици и журналисти да изпълняват волята на управляващите. След това разкритие Белиз е уволнен и бяга в САЩ.
Миналия октомври, когато президентът разбира от военното разузнаване, че Нисман подготвя дело срещу нея, гневът ѝ се насочва срещу Стиусо, тъй като не я е предупредил, а и подозира, че е помагал на Нисман.
През декември президентката взема решение да уволни Стиусо, но и да се отърве от Нисман, тъй като повечето информация, ползвана от прокурора в обвинението срещу нея е събирана чрез подслушване, което сочи към Стиусо, пише Би Би Си.
Според наблюдатели Кирхнер има предвид, че именно Стиусо стои зад убийството, защото Нисман престанал да му върши работа. „Използвали си го, а след това е трябвало да умре”, заяви президентът.
Сега бившият шпионин е бил призован да свидетелства по случая със смъртта на Нисман заради последните разговори от телефона на прокурора, разкриват хора от прокуратурата. „Гардиън” обаче цитира източници, че Стиусо вече не е в Аржентина.
Междувременно в Аржентина вече се проведоха няколко протеста с искане за справедливост и разкриване на убийството на Алберто Нисман.
