Еманюел Макрон и Марин льо Пен ще повторят битката си за Елисейския дворец от 2017 г. на балотаж след вчерашния първи тур на президентските избори във Франция.
Настоящият президент печели 27,4% от гласовете на французите на първия тур, а лидерът на крайнодясната партия "Национален сбор" събира 23,4%. Анализаторите обаче очакват разликата на втория тур да бъде много по-малка.
Крайнолевият кандидат Жан-Люк Меланшон, който спечели доверието на 22% от избирателите, вече призова сънародниците си да гласуват срещу Льо Пен. Именно неговите гласоподаватели може да се окажат решаващи за крайния резултат след две седмици.
„На 24 април можем да изберем нова ера за Франция и Европа, можем да изберем надеждата. В този повратен момент за бъдещето на нашата нация нищо вече не е същото. Затова искам да стигна до всеки, който иска да работи за Франция“, заяви Еманюел Макрон.
„Това, което ще се разиграе на 24 април, няма да е обикновен вот, а обществен, дори цивилизационен избор. Обещавам за 5 години да върна реда във Франция и да дадем на нашата страна достойното място в този 21-и век“, каза Марин льо Пен.
Традиционната левица и традиционната десница едва достигат 7%, т.е. традиционните партии вече не са фактор във Франция.
Според проучване на общественото мнение Еманюел Макрон би получил 52% на втори тур, а Марин льо Пен - около 48%.
Прехвърлянето на гласове през следващите 13 дни няма да е въпрос на аритметика, а въпрос на образуването на два стратегически блока. Първият ще се опита да образува около себе си Марин льо Пен и ще е всички против Макрон, за да бъде свален той от власт.
Другият фронт, който може да бъде образуван, е всички против възможността крайно десен и антиевропейски кандидат да управлява Франция.
Ясно е какво Европа може да очаква, ако Макрон спечели втори мандат – силно обединение, френско-германски мотор и обща европейска отбрана.
Ако обаче Марин Льо Пен стане президент, а на теория това е възможно, тогава очакванията би трябвало да са други – преосмисляне на френската позиция за войната в Украйна, излизане на Франция от военното командване на НАТО и поставяне на националното право над френското.
Президентът във Франция е и върховен главнокомандващ, а в програмата на Марин Льо Пен е записано недвусмислено и красноречиво – „военен съюз с Русия“.
