Следващата история е за любовта по време на война. Разказ от Краматорск, близо до фронтовата линия около Бахмут, на RTL Германия.
Роман и Маргарита не искат да се откъснат един от друг, но влакът скоро пристига. Двамата са женени от месец.
36-годишният Роман е войник, а 33-годишната Маргарита - доброволка. Жената трябва да се прибира в Киев, а Роман - да се върне на фронта.
"Тук прекарахме медения месец. Сега, след 3 седмици, трябва да се връщам. Не искам да плача", разказа Маргарита.
Това е най-големият страх в тези сбогувания. Оксана отново връзва погребален венец за загинал войник. Разказва, че преди е правила букети само за хубави поводи. Сега - цветята са предимно за погребения.
Краматорск е на около 20 км от фронта. Тази дистанция означава, че тук има илюзорно подобие на нормален живот. Но градът е редовно атакуван и войната е навсякъде около хората.
На това място беше пицарията, която в края на юни попадна под обстрел. При атаката загинаха 13 души.
Войната означава и финансови затруднения за много украинци. На този импровизиран пазар Юлия продава плетени от нея блузи. Всяка - за по 1 евро. Но дори и при тази цена - няма клиенти.
"Слава Богу, днес се събудихме живи. Мислим само какво се случва днес", каза Юлия.
Маргарита обещава на Роман да не плаче.
"Раните, които остава войната, са дълбоки. За всички, не само за войниците", добави Роман.
"Останете с нас. Имаме нужда светът да ни чуе", каза Маргарита.
Влакът отвежда Маргарита на запад, а тя очаква момента, когато отново ще се върне в Краматорск за среща с любимия.
