Латвия съобщи за нов дрон в своето въздушно пространство на фона на серия инциденти в Балтийския регион, които доведоха до оставката на премиера Евика Силиня и разпад на управляващата коалиция, пише Ройтерс.

Въоръжените сили на Латвия съобщиха в четвъртък, че във въздушното пространство на страната има поне един дрон. Това е поредният инцидент от серия случаи, свързани със сигурността в Балтийския регион.

През последните месеци Украйна засили далекобойните си атаки с дронове срещу Русия, включително в района на Балтийско море. Няколко украински военни дрона са навлезли по погрешка във въздушното пространство на страни членки на НАТО — Финландия, Латвия, Литва и Естония.

„Потвърждаваме, че в латвийското въздушно пространство има поне един безпилотен летателен апарат“, написаха латвийските въоръжени сили в социалната мрежа X.

Оставка на премиера и разпад на коалицията

Латвийското правителство подаде оставка миналата седмица заради начина, по който се е справило с навлизанията на дронове във въздушното пространство на страната. В момента продължават разговорите за назначаване на нов кабинет.

Дясноцентристкият премиер на Латвия Евика Силиня заяви миналия четвъртък, че подава оставка, което доведе до разпад на коалиционното ѝ правителство само няколко месеца преди изборите, насрочени за октомври.

„Подавам оставка, но не се отказвам“, каза Силиня, която е министър-председател от 2023 г., в телевизионно изявление.

Правителството на Силиня ще остане на власт като служебен кабинет, докато бъде положена клетва от негов наследник. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс, който според конституцията има задачата да избере кандидат за ръководител на правителството, ще се срещне с всички парламентарно представени партии в петък.

Спор за противодроновата защита

През уикенда Силиня освободи министъра на отбраната Андрис Спрудс, след като два украински дрона, отклонили се от курса си, навлязоха в Латвия от Русия и се взривиха в петролна база. Това беше поредният случай от серия подобни инциденти в страни членки на НАТО — Латвия, Естония и Литва.

Снимка: Reuters

По думите на командващия латвийската армия дроновете не са били засечени от армията, докато са навлизали от Русия. Силиня обвини Спрудс, че не е развил достатъчно бързо системите за защита срещу дронове.

В отговор партията на Спрудс — „Прогресивните“ — оттегли в сряда подкрепата си за правителството на Силиня. Така премиерът остана без мнозинство в парламента и стана уязвим за евентуален вот на недоверие.

Силиня дойде на власт начело на широка коалиция след оставката на Кришянис Каринш, също от дясноцентристката партия „Ново единство“, през август 2023 г.

Проучванията показват силно разпилян вот

Според социологическо проучване на SKDS/LSM от миналия месец „Прогресивните“ са втората най-популярна партия в страната с 6,9% подкрепа. „Ново единство“ е на шесто място с 5,9%.

Опозиционната партия „Латвия на първо място“ оглавява проучването с 8,9% подкрепа. Данните показват още, че 26,1% от избирателите не са решили за кого да гласуват, а 16,2% заявяват, че не възнамеряват да участват във вота.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в сряда, че Украйна ще изпрати експерти в Латвия, за да помогнат за защитата на въздушното пространство на страната.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google