Иран помогна на Кремъл с крайно необходимите дронове през първата година от инвазията в Украйна, помогна на Москва да построи ключова фабрика за производство на дронове в Русия.
След това през януари 2025 година руският президент Владимир Путин подписа с Иран споразумение за задълбочаване на военното и икономическото сътрудничество, но в документа отсъстваше клауза за взаимопомощ.
Пет месеца по-късно Иран е подложен на бомбардировки и от Израел, и от САЩ. От Москва дойдоха осъдителни изявления и телефонни обаждания.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
По време на пленарната сесия на Санктпетербургския международен икономически форум на 20 юни руският президент Владимир Путин обясни защо Москва стои встрани от конфликта и не подкрепя Иран в защитата му.
„Израел е почти рускоезична страна“, коментира Путин. „Бих искал да обърна внимание на факта, че почти два милиона души от бившия Съветски съюз и Руската федерация живеят в Израел. Днес това е почти рускоезична страна. И несъмнено ние винаги вземаме това предвид в съвременната история на Русия“, каза руският президент.
„Въпреки това, Русия има традиционно приятелски съюзнически отношения с арабския и ислямския свят“, отбеляза той. „И поради факта, че приблизително 15% от нашето собствено население е ислямско, ние сме наблюдатели в Организацията за ислямско сътрудничество. Виждате ли, тук също трябва да имаме предвид този фактор“, обясни руският лидер.
„За Русия спасяването на Иран не си струва“
„Русия, когато става въпрос за Иран, трябва да прецени възможността за сблъсък с Израел и Съединените щати, така че спасяването на Иран очевидно не си струва“, каза пред NYT Никита Смагин, експерт по руско-иранските отношения. „За Русия това е просто факт.“
Ситуацията отразява безпристрастните политически преценки на Москва, която дава приоритет на собствената си война срещу Украйна, както и на необходимостта да поддържа топли отношения с други партньори в Близкия изток, което е помогнало на Москва да оцелее след западните икономически санкции, казват анализатори.
Путин не иска Иран да има ядрени оръжия и също така иска да продължи да подобрява отношенията си с президента Тръмп, който призова Иран да сключи сделка за ядрената си програма, за да прекрати атаките. Русия също така се възползва от скока в цените на петрола след началото на въздушните удари срещу Техеран.
Анализатори казват, че е малко вероятно Путин да се намеси военно в конфликта или да въоръжи Техеран твърде агресивно. Отчасти тази предпазливост произтича от страха от отчуждаване на Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, два все по-важни партньора за Москва, които не биха приветствали по-могъщ Иран.
Вместо това Москва се позиционира като важна фигура в преговорите за прекратяване на боевете.
Позицията на Кремъл сега контрастира значително от начина, по който Русия реагира преди десетилетие, когато друг неин партньор се изправи пред заплаха. В Сирия Кремъл предприе военна интервенция, за да укрепи режима на президента Башар Асад.
Усилията се провалиха през декември, когато управлението на Башар Асад се срина. Половин година по-късно Москва е изправена пред по-нататъшно възможно ерозиране на регионалното си влияние.
Вариантите пред Кремъл и Техеран
Руският президент Владимир Путин заяви в понеделник (23 юни) пред иранския външен министър, че няма оправдание за американските бомбардировки срещу страната му и Москва се опитва да помогне на иранския народ.
„Много се радвам, че сте в Москва днес, това ще ни даде възможност да обсъдим всички тези належащи въпроси и да помислим заедно как бихме могли да излезем от днешната ситуация“, добави Путин.
А външният министър Абас Аракчи каза, че Иран провежда законна самозащита и благодари на Русия за осъждането на действията на САЩ. Той предаде най-добри пожелания на Путин от името на върховния лидер и президент на Иран. „Русия днес е на правилната страна на историята и международното право“, каза Аракчи.
Въпреки топлите думи пред медиите не е ясно какво би могла да направи Русия, за да подкрепи Иран.
„Истинският проблем за Москва е какво могат да си позволят да изпратят на иранците в този момент по отношение на военно оборудване, предвид изискванията на конфликта срещу Украйна?“, каза Томас Греъм пред NYT, изтъкнат сътрудник в Съвета по външни отношения.
През последните дни руското външно министерство отбеляза, че Съединените щати са готови да продължат преговорите с Иран относно ядрената програма, намеквайки, че Техеран трябва да обмисли връщането на масата за преговори. Русия също така предложи да вземе високообогатения уран на Иран.
„Има желание да се рестартират тези отношения и да се представите на американците като събеседник по всички въпроси в световните дела, включително иранското ядрено досие, без всъщност да се говори за Украйна по какъвто и да е начин“, каза Хана Ноте, директор на програмата за Евразия в Центъра за изследвания на неразпространението „Джеймс Мартин“ в Монтерей, Калифорния.
„Но г Путин рискува да отчужди иранците, които отдавна не се доверяват на Москва и се страхуват, че Кремъл може да сключи сделка с Белия дом и да „хвърли Техеран под автобуса“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
