Доктор Юри Йорданов е само на 35 и никога преди нощта на атентатите в Париж на 13 ноември не е лекувал огнестрелни рани. Той обаче се е оказал най-възрастният доктор на смяна в спешното отделение „Сан Антоан” по това време и е трябвало да вземе нещата в свои ръце, пише в свой материал Би Би Си.

Започнал нощната си смяна във фаталния петък с очакване за обичайната смесица от възрастни пациенти и среднощни пияници.

Но в петъчната вечер неговата болница е била само на 200 метра от една от кървавите атаки в барове и ресторанти във френската столица.

Три часа след като започнал работа, д-р Йорданов се грижел за мила възрастна дама, когато студент по медицина връхлетял при него с нечленоразделни викове.

В първия момент не разбрал нищо. Докато не видял пациентите, които току-що са били докарани.

Историите на жертвите

Първата била дама на около 30 години с три огнестрелни рани. „Никога не съм виждал подобно нещо. От рамото й се виждаше само кръв и кости”, спомня си лекарят. Първоначално пациентите идвали, ходейки въпреки раните си – с помощ от приятели или след като са успели да се качат в такси.

След това започнали да прииждат и линейки с по-тежко пострадали.

Доктор Йорданов казва, че не знае как някои от хората са оцелели. Един от пациентите имал заседнал куршум между черепа и кожата.

Друга жена е била в кръв от глава до пети. Докторът започнал да търси раните й, но тя му казала, че кръвта не е нейна, а на съпруга ѝ, който бил пред нея.

Лекарят споделя, че най-трудната част била не просто да се справиш с пациентите със сериозни наранявания. Трудно било най-вече с по-леко пострадалите, които можели да говорят. От техните разкази той разбрал за ужаса, който са преживели.

Докторът повикал подкрепление от цялата болница. Дошли и много доброволци, повечето от които студенти по медицина, които са били в ресторанти наоколо.

В отделението са пристигнали общо 50 пациенти, всички с огнестрелни рани.

Обучен и подготвен

Макар че екстремната ситуация не му е била позната, след първите 5 минути на ужас на преден план излязла неговата подготовка. „Това е нашата работа. Стабилизираме пациента, започваме лечение и викаме хирурзи, когато се налага”, допълва лекарят.

„Правим това всеки ден – в случая просто обстоятелствата са извънредни”, казва той.

Да бъдеш подготвен е част от работата, подчертава лекарят.

По-рано същия ден негови колеги, които не са били на работа, са участвали в симулационно упражнение, за да се подготвят как да действат в случаи на масова стрелба.

По думите на д-р Йорданов такова обучение се прави поне два пъти в годината.

И въпреки че той е участвал в такова, никога не е очаквал да се случи в реалността.

Лекарят се гордее с колегите си и със системата за спешна медицинска помощ в Париж.

В петъчната вечер пострадалите са били разпръснати равномерно в почти 20 болници в региона, което гарантирало, че хирурзите и медицинския персонал не са били претоварени.

Психологическите травми

Трима от ранените в петъчната вечер пациенти все още са в интензивното отделение на болницата на д-р Йорданов. Единият е в критично състояние. Много от пациентите обаче, които претърпели не толкова сложни операции, вече са изписани. Неизбежно и пациенти, и медици ще отнесат психологическите си травми у дома.

Има телефонни линии, на които могат да се обадят, както и хора, които да им окажат подкрепа.

Всъщност психиатър в болницата е започнал да разговаря с пациентите буквално часове след атаката.

Но как ще се справи д-р Йорданов?

В понеделник вечер той излязъл на по питие с колеги медици, които са били на първа линия в петък.

Барът, който избрали, бил много близо до един от атакуваните.

„Това е нашият отговор. Няма да променяме живота си”, категоричен е той.