Година след дръзкия обир в парижкия музей „Лувър“ разследването все още не е довело до откриването на откраднатите кралски бижута на стойност 88 милиона евро.
Властите са установили голяма част от начина, по който е извършено престъплението, и са задържали четирима заподозрени. Неизяснени обаче остават самоличността на предполагаемия организатор и съдбата на ценностите, които може вече да са попаднали в ръцете на други хора.
Обирът беше извършен на 19 октомври 2025 г. в галерия „Аполон“, където се съхранява колекцията от френски кралски бижута. Извършителите използвали товарна платформа, за да достигнат до прозорец на сградата, след което разбили витрините с ъглошлайфове и избягали със скутери. Цялата операция продължила само няколко минути, а случилото се разкри сериозни пропуски в сигурността на един от най-посещаваните музеи в света.
Какво откраднаха?
Сред отнесените ценности са диадема и огърлица от сапфирения комплект на кралиците Мария Амалия и Ортанс, единична сапфирена обеца от същия комплект, огърлица и чифт обеци с изумруди от колекцията на Мария-Луиза, брошка-реликварий, диадема на императрица Евгения и голяма брошка, предназначена за украса на корсаж.
Общо осем исторически предмета остават в неизвестност. Короната на императрица Евгения, която също е била изнесена от витрината, е намерена пред музея, очевидно изпусната по време на бягството. Тя е била силно деформирана, но е запазила почти всички свои елементи и според специалистите може да бъде реставрирана изцяло.
Четирима заподозрени, но без следа от плячката
Шест дни след престъплението бяха задържани двама мъже, които впоследствие признаха участието си в обира. Единият е Абдулайе Н., нелицензиран таксиметров шофьор с предишни присъди за тежки кражби, известен в интернет като „Дуду Крос Битум“ заради заниманията си с мотокрос. Другият е Гемламала А. – безработен алжирец с предишни присъди, главно за шофиране без свидетелство за управление.
Впоследствие двамата дали показания, според които други двама задържани по случая – Рашид Х. и Слиман К. – не са участвали пряко в самия обир. Това се посочва в протоколи от разпитите, с които се е запознала Франс прес, цитирана от БТА.
Разследващите продължават да проверяват ролята на всеки от заподозрените и да установяват как са били организирани действията на групата. Най-голямата загадка обаче остава кой е ръководил операцията и кой в крайна сметка е получил откраднатите ценности.
Неизвестен мъж ли стои зад операцията?
В показанията си Гемламала А. твърди, че обирът е бил организиран от мъж, който лично е участвал в действията на място. Според разказа му именно този човек управлявал товарната платформа, с която извършителите достигнали до галерията. Заподозреният заявил още, че бил нает само няколко дни преди престъплението и получил видеозапис, показващ витрините с бижутата.
Абдулайе Н. също твърди, че е действал по указанията на друг мъж. По думите му след обира двамата се придвижили със скутер до паркинг в Обервилие, северно от Париж. Разследващите предполагат, че там може да са били предадени откраднатите ценности.
Според Абдулайе Н. предполагаемият организатор е познат в местните престъпни среди, но разкриването на самоличността му би могло да го изложи на опасност. Тази версия обаче се разминава с по-ранните му твърдения за поръчители със „славянски акцент“.
Заподозреният обяснил, че мъжът вероятно е участвал лично, защото искал да се увери, че ще получи плячката. По думите му организаторът останал недоволен от резултата, тъй като смятал, че крадците са могли да отнесат повече бижута.
Разследващите обаче подхождат предпазливо към този разказ. Източник, близък до случая, заявил пред Франс прес, че полицията не е убедена във версията за неизвестния организатор. Според него по-важно е да бъдат установени хората, които са получили откраднатите ценности.
Обещали 15 000 евро за участие
Показанията на заподозрените разкриват и подробности за предполагаемото възнаграждение за участието в обира. Абдулайе Н. твърди, че бил нает заради шофьорските си умения срещу обещание за 15 000 евро. Макар да знаел, че целта е Лувърът, той заявява, че не е осъзнавал колко скъпи са бижутата.
„Ден след ден научавам колко струват бижутата. Ако знаех, щях да поискам повече“, казал той пред разследващия съдия.
Мъжът определил уговорката като измама и заявил, че се надява някой ден да потърси сметка на човека, който го е наел. На въпрос дали възнамерява да поиска допълнително възнаграждение, той отговорил: „Да, мисля за това.“
Гемламала А. също дал противоречиви показания за парите, които е получил. Първоначално заявил, че все още не му е платено, но веднага след това коригирал думите си.
Още в началото на разследването френската полиция определи извършителите като престъпници, мотивирани от бързата печалба, а не като специализирани крадци на произведения на изкуството, каквито често се представят в киното и литературата.
ДНК следа и помещение с оборудване за обработка на злато
Слиман К. и Рашид Х. оспорват законосъобразността на някои действия по разследването, включително използването на записи от камерите за видеонаблюдение.
Слиман К., когото полицейски източник описва като опитен престъпник и дългогодишен съучастник на Абдулайе Н., отрича да е участвал в обира. Разследващите обаче открили негов ДНК профил върху дистанционното управление на товарната платформа, използвана при проникването в галерията.
При обиск у него бил намерен и ключ за помещение в Ла Курньов, северно от Париж. Там разследващите открили ъглошлайфове, устройство за заглушаване на сигнали и оборудване за проверка на чистотата на златото.
Слиман К. твърди, че помещението е било използвано от много хора и не е било само на негово разположение. Наличието на оборудването и ДНК следата са част от събраните доказателства, но сами по себе си не разрешават всички въпроси около ролята му.
Рашид Х. очаква решение по искането си за освобождаване от ареста. Според разследващите той може да е предоставил ключовете за паркинга в Обервилие, където се губят следите на откраднатите бижута. Мъжът отрича да е знаел за престъплението и твърди, че просто предал ключовете на двама познати, които го събудили, за да паркират скутер.
Лувърът затегна сигурността след обира
Престъплението доведе и до конкретни промени в охраната на музея. През декември 2025 г. на прозореца, през който крадците проникнали в галерия „Аполон“, бяха монтирани метални решетки. Музеят обяви и мерки за подобряване на видеонаблюдението и системите за защита от проникване.
На 22 юли 2026 г. галерия „Аполон“ отново отвори врати за посетители след продължително затваряне. Бижутата и останалите ценни предмети, които преди са били изложени там, обаче бяха премахнати. Залата вече може да бъде разглеждана заради историческата си архитектура, позлатените тавани и художествената украса, докато експонатите трябва да бъдат представени на друго място в музея.
Къде са бижутата за 88 милиона евро?
Почти година след обира френските власти все още не са открили осемте откраднати предмета. Разследването е очертало предполагаемите роли на част от участниците, но не е установило кой е получил ценностите след престъплението.
Не е потвърдена и самоличността на мъжа, за когото някои от заподозрените твърдят, че е организирал операцията. Докато следователите проверяват показанията и събраните доказателства, основният въпрос остава без отговор: къде се намират историческите бижута и ще успеят ли властите да ги върнат в колекцията на Лувъра?
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
