В 3 страници, написани в Коледната нощ на 1966 г. в село в Южен Виетнам, думите на един войник към жена му препускат през описания на коледните песни в джунглата, последния убит враг и накрая стигат до обет за вечна обич.

„Предишната нощ бяхме на празнична церемония. Заварихме два варела, сложихме електрическа лампа отгоре, покрита с червен целофан. Имаше Северен елен и Дядо Коледа отпред. Валеше”, разказва ген. Сидни Бери на жена си. По-нататък в писмото пише, че наскоро се показал на вратата на хеликоптер и стрелял по хората долу. „Всички стреляхме. Убихме няколко”, казва Бери.

„Хубава Ан, обичам те”, завършва генералът. „Може би най-хубавото в целия този период на раздяла е, че повече се ценим и разбираме. Обичам те и ще посветя остатъка от живота си на нашата любов”, пише той. Подписва се като „Измореният професионалист Сид”.

Трогателната Коледа

По това време комуникацията от фронтовата линия създавала трогателно усещане за Коледа. Днес повечето военни изпращат пожеланията си по мейл или скайп.

В Американския образователен център в Пенсилвания старателно се пазят хиляди бележки на военни в специални папки и защитени кутии. Те са сортирани по имена, образувайки многобройни тесни редове в рафтове, високи 10 фута. Много от писмата, които някога са били натъпкани в кутии по тавански стаи, са дарени на архива на организацията.

От музея, където са изложени военните експонати, позволиха на NBC Newsда се докосне до тях.

От Гражданската война до войната във Виетнам всички войници - от редници та чак до генерали, използвали едни и същи похвати независимо от успеха си, региона, локацията на битките. Често те представяли хроника на битките в моменти, когато било време да се празнува мирът. Често пишат с хумор, за да успокоят семействата си. Всички те казват, че копнеят да се върнат при близките и приятелите си.

„Много хора са писали писма на майките си на Коледа. Предполагам, че тогава е времето, когато започваш да мислиш за дома и за това откъде си дошъл”, казва Конрад Крейн от Американския образователен център в Пенсилвания.

Някои от писмата, които били дадени на NBC News, са били адресирани до племенници, родители и съпруги.

На 28 декември 1862 г., 5 месеца преди американската армия да обсади Виксбърг, капитан Джон Чини седял във влажен военен лагер. Там написал няколко реда на жена си Мери. Той имал две деца, сочат военните архиви. На пожълтял лист с наклонени букви той написал на Мери, че чака ротата му да се оттегли, въпреки че се надявал това да не се наложи. Чини споделил с жена си, че с останалите мъже в армията се изхранват с половин хляб и ¾ от нормалната порция месо. Уверил я, че разполагат с лекарства. Похвалил се също, че на Рождество снабдил другарите си с 3 галона уиски. „Прекарахме много приятна Коледна нощ“, пише капитанът.

„Добре съм и ако знам, че и вие вкъщи сте добре, ще съм благодарен”, написал Чини.

На 26 декември 1917 г. Адам Глатфелтър надраскал някои своя мисли на племенницата си Кари в Атланта. Той бил в тренировъчен лагер, който бил създаден да подготви мъже за командири на предната бойна линия през Първата световна война. В писмо, написано с молив, той разказал на момичето как прекарал Коледа, свирейки с военния оркестър пред местния свещеник. Написал ѝ и какво е било коледното им меню - две пуйки. Накрая ѝ благодарил, че му е изпратила макара с конци. „Не се тревожи за мен”, завършва писмото.

На 25 декември 1944 г. редникът от военноморския флот Кларк Крейн пуснал бележка на родителите си чрез „V-mail”, което е съкратено за “Victory Mail.” Услугата предлагала шаблони, очертани с червено мастило. Думите им се цензурирали от армията – марка в единия ъгъл показвала, че съдържанието на писмото е одобрено.

Крейн е бил закотвен близо до Филипините. Той информирал родителите си, че заедно с друг моряк написали стихотворение.

„Shed a tear in your Christmas beer since there ain’t gonna be no egg in it this year.” (б.р. – Пролей сълза в коледната си бира, тъй като няма да има яйце тази година”.)

В писмото си Крейн отбелязал, че това е третата му Коледа на война, далеч от дома в Кингстън, Пенсилвания.

След раждането на интернет очарованието на коледното писмо е заместено от скайп разговори от Ирак и Афганистан. Преди войниците не са били сигурни, че думите им ще достигнат до семействата им, както и дали няма да са последното, което са написали.

Технологиите за сметка на хартиената интимност

Днес такива интимни моменти са рядкост и могат да се заместят единствено с чат очи в очи, където разговорите не се пазят. Друга опция е нова услуга на име TroopTree.com, чрез която войниците могат да записват, качват и пращат персонални видео съобщения безплатно.

Пехотинецът Браян Снел е едно от малкото изключения. Той пратил картичка на жена си Лиз и двете си дъщери този месец, след като през есента бил изпратен в Афганистан.

„Надявам се вие, момичета, да прекарате една Весела Коледа и Нова Година. Липсвате ми”, написал Снел на семейството си в Сан Диего.

“Има нещо специално в това да разчетеш почерка му и да почувстваш, че светът е малък и той не е на другият му край”, казва Лиз Снел. За разлика от телефонното обаждане, писмото се бави. Така че когато си в лошо настроение, то може да пристигне и да оправи деня ти.

Статията е по материал на NBC News.