Папа Бенедикт XVI изненада света, когато обяви на 28 февруари 2013 г., че ще слезе от Светия престол и ще се оттегли като глава на католическата църква. Той стана първият папа, оттеглил се от Светия престол от 600 години насам.
През пролетта на 2013 г. папа Бенедикт XVI официално се оттегли в манастир Mater Ecclesiae. Там той се посвети на молитви и тиха служба на Църквата. Говорейки на латински, каза на кардиналите във Ватикана, че „поради напреднала си възраст вече не е подходящ да изпълнява тази роля“.
Тогава от Ватикана отхвърлиха спекулациите, че папата е зле здравословно и затова се оттегля. Два месеца по-късно обаче той беше откаран с хеликоптер от папската лятна резиденция „Кастел Гандолфо“ до Ватикана, където беше посрещнат от неговия приемник папа Франциск.
Разклатеното му здраве наложи почетният папа Бенедикт XVI да се премести в манастира точно зад базиликата „Свети Петър“. Там той живее с личния си секретар - монсеньор Георг Генсвайн.
Доброволен акт на отказ
Папата, който подава „оставка“ преди Бенедикт XVI, е Григорий XII – това се е случило в далечната 1415 г. През Средновековието папа Целестин V също абдикира от Светия престол (през 1294 г.), след само пет месеца като понтифекс (понтифик). Той умира две години по-късно като отшелник.
Клауза в църковния каноничен закон постановява, че „папската оставка е валидна, ако решението е взето свободно и е изразено правилно“.
На 78-годишна възраст Бенедикт XVI беше един от най-старите папи в историята при избирането си за такъв през 2005 г. Професор по пиано, кардинал Йозеф Рацингер, каквото е истинското му име, очакваше с нетърпение да се пенсионира. Плановете му обаче са осуетени от смъртта на папа Йоан Павел II. Малко по-късно той признава, че никога не е искал да бъде папа.
Ако някой от кардиналите, които са го избрали тогава, са си представяли, че неговата служба ще бъде кратка, безпроблемна и проправяща пък към новата ера, то по-късно всички са били разочаровани.
Греховете на свещениците
Бенедикт XVI поема „кормилото“ в разгара на една от най-яростните бури, пред които се е изправяла от десетилетния Католическата църква - скандалът със сексуалното насилие над деца от страна на свещеници. Потокът от обвинения, съдебни дела и официални доклади за сексуални злоупотреби достигат своя връх през 2009-2010 г.
Най-вредните твърдения за Църквата са, че местните епархии и дори самият Ватикан са били съучастници в прикриването на голяма част от случаите. Всички духовници са се колебаели да накажат свещениците педофили и понякога са ги премествали на нови длъжности, за да прикрият деянията им. Но те са продължавали да злоупотребяват.
Докато някои високопоставени фигури във Ватикана първоначално нападнаха медиите и ги обвиниха в антикатолически заговор, то папа Бенедикт XVI настояваше Църквата да поеме отговорността си. Той дори нарече този скандал „греха в Църквата“.
Малко преди избирането си за папа през 2005 г. кардинал Йозеф Рацингер се споделяше: „Колко много мръсотия има в Църквата. Тя е засегнала дори духовниците“. Той се срещна и поднесе безпрецедентни извинения на жертвите, като даде ясно да се разбере, че епископите трябва да докладват за такъв тип злоупотреби. Освен това въведе бързи правила за освобождаване от сан на свещеници, които са насилници и педофили.
Божият ротвайлер
Преди папството си кардинал Рацингер прекарва 24 години като висша фигура във Ватикана, оглавявайки Конгрегацията за доктрината на вярата - някога известна като Свещената служба на инквизицията. Това му спечели прозвището „Божия ротвайлер“, което показва страстта му спазването на католическата доктрина.
Неговият висок пост му дава върховен надзор върху редица случаи на злоупотреби от страна на духовниците. Критиците казват, че Църквата не е схванала тежестта на престъпленията и затова ги е игнорирала с години. Висшите духовници във Ватикана никога не са давали публично обяснение и не са споделяли собствената си версия за събитията.
Поддръжниците на папа Бенедикт XVI обаче са категорични, че той е направил повече от всеки друг папа, за да бъдат разкрити тези сексуални престъпления. Реално той е първият който се изправя срещу злоупотребите с деца.
Формиращи го преживявания
Йозеф Рацингер е роден в традиционно баварско земеделско семейство през 1927 г., въпреки че баща му е бил полицай. Той е осмият германец, който става папа. Говори много езици и обожава свири на пиано – любимите му композитори са Моцарт и Бетовен.
Говори се, че се е възхищавал на червените одежди на гостуващия архиепископ на Мюнхен, когато е бил само на пет години. Негови близки твърдя че той е пренесъл любовта си към изящните украшения във Ватикана, където е въвел отново папските шапки и пурпурната пелерина от предишните векове.
На 14-годишна възраст той се присъединява към Хитлерюгенд, както се изисква от младите германци по онова време. Втората световна война прекъсна обучението му в семинарията „Траунщайн“, когато е призован да служи в противовъздушна част в Мюнхен. Той дезертира от германската армия към края на войната и за кратко е държан като военнопленник от съюзниците (през 1945 г.).
Консервативните възгледи на Йозеф Рацингер се засилват от опита му през либералните 60-те години на XX век. Тогава той преподава в университета в Бон (през 1959 г.). седем години по-късно - през 1966 г., заема ръководна длъжност в катедрата по догматическа теология в университета в Тюбинген. Ужасен е от разпространението на марксизма сред неговите ученици.
Мекота и смирение
През 1969 г. Йозеф Рацингер се премества в университета в Регенсбург, в родната си Бавария. Там той се издига до декан и дори до вицепрезидент на висшето учебно заведение.
Обявен е за кардинал на Мюнхен от папа Павел VI през 1977 г.
Всъщност на 78-годишна възраст Йозеф Ратцингер става най-възрастният кардинал, който е избиран някога за папа след Климент XII през 1730 г.
На него винаги му е било трудно да се справи с харизматичния си предшественик, твърдят папските хроникьори. „Ако Йоан Павел II не беше папа, той щеше да е филмова звезда. Ако Бенедикт XVI не беше папа, той щеше да бъде университетски професор“, пише американският експерт по Ватикана Джон Алън.
Папа Бенедикт XVI има репутацията на богословски консерватор, заемащ безкомпромисна позиция по отношение на хомосексуалността, жените свещеници и контрацепцията. Той подкрепя християнското състрадание - отстоявайки правата на човека, опазването на околната среда и борбата срещу бедността и несправедливостта.
Централна тема на неговото папство е неговата защита на основните християнски ценности в лицето на това, което той вижда като морален упадък в голяма част от Европа. И определено обърка всички, които очакваха от него да назначи твърдолинейни традиционалисти на ключови постове.
Конклавът на кардиналите, който го избра, очакваше Бенедикт XVI да е мек и смирен, но той се оказа доминиращ – папа с пристрастия към европейските и особено към италианските духовници. След слизането му от Светия престол мнозина заявиха, че Бенедикт XVI действително е бил мек и смирен, но в същото време е имал силно присъствие от морална гледна точка. Един от кардиналите го нарича „плах, но изключително упорит“.
