След като при удари на Израел и САЩ беше убит аятолах Али Хаменей в началото на войната в Близкия изток, ръководителят на иранската сигурност Али Лариджани стана още по-влиятелен, отколкото е бил десетилетия наред.

На 17 март израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че Лариджани е бил убит, въпреки че иранските власти не са потвърдили смъртта му.

От началото на войната Лариджани играеше много по-видима роля от новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, който не се е появявал публично, откакто беше назначен на мястото на убития си баща, пише БГНЕС.

От своя страна ръководителят на сигурността беше видян да се разхожда сред тълпи на проправителствен митинг миналата седмица в Техеран, като знак на противопоставяне срещу Израел и САЩ.

Неговата смърт, ако бъде потвърдена, би била сериозен удар за Ислямската република, тъй като подкопава позицията на ключова фигура, смятана за способна да съчетава идеология и дипломация.

Прагматик

Умел в балансирането между идеологическа лоялност и прагматично държавно управление, Лариджани беше ключова фигура в ядрената политика и стратегическата дипломация на Иран преди войната.

68-годишният политик, известен със спокойния си тон, се смяташе за човек, ползващ се с доверието на покойния Хаменей след дълга кариера в армията, медиите и законодателната власт.

През 2025 г., след предишния конфликт с Израел и САЩ, той беше назначен начело на Висшия съвет за национална сигурност – пост, който вече е заемал почти две десетилетия по-рано – като координираше отбранителната стратегия и ядрената политика.

Впоследствие той стана по-активен и на дипломатическата сцена, посещавайки държави от Персийския залив като Оман и Катар в рамките на предпазливи ядрени преговори, които бяха прекратени заради войната.

„Опитен играч“

„Лариджани е истински вътрешен човек, опитен играч, който познава как функционира системата“, каза Али Ваез от Международната кризисна група преди началото на войната.

Роден през 1957 г. в Наджаф, Ирак, в семейство на влиятелен шиитски духовник, близък до основателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни, Лариджани произхожда от семейство с дългогодишно влияние в иранската политика.

Някои негови роднини са били обект на обвинения в корупция през годините, които те отричат.

Той има докторска степен по западна философия от Техеранския университет.

Ветеран от Революционната гвардия по време на войната между Иран и Ирак, Лариджани по-късно оглавява държавната телевизия IRIB в продължение на десет години от 1994 г., а след това е председател на парламента от 2008 до 2020 г.

През 1996 г. е назначен за представител на Хаменей във Висшия съвет за национална сигурност, а по-късно става негов секретар и главен ядрен преговарящ, водейки преговори с Великобритания, Франция, Германия и Русия между 2005 и 2007 г.

Той участва в президентските избори през 2005 г., но губи от Махмуд Ахмадинеджад, с когото по-късно влиза в разногласия относно ядрената дипломация. По-късно му е забранено да се кандидатира за президент през 2021 и 2024 г.

Завръщането му начело на Съвета за национална сигурност беше възприето като сигнал за консервативен, но прагматичен курс.

Лариджани подкрепи ядреното споразумение от 2015 г. със световните сили, което се разпадна три години по-късно, след като президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от него.

През март 2025 г. той предупреди, че продължителният външен натиск може да промени ядрената политика на Иран.

„Не се движим към ядрено оръжие, но ако направите грешка по иранския ядрен въпрос, ще принудите Иран да се насочи натам, защото трябва да се защити“, заяви той пред държавната телевизия.

Лариджани многократно подчертаваше, че преговорите с Вашингтон трябва да останат ограничени до ядрената тема и защитаваше обогатяването на уран като суверенно право на Иран.

Насилствено потушаване

Лариджани беше сред официалните лица, санкционирани от САЩ през януари за това, което Вашингтон определи като „насилствено потушаване на иранския народ“, след масови протести, избухнали седмици по-рано заради високите разходи за живот.

Според правозащитни организации хиляди хора са били убити при жестоките действия на властите срещу протестиращите. Лариджани призна, че икономическият натиск е довел до протестите, но обвини за насилието външна намеса от страна на САЩ и Израел.

Всички новини от архива на btvnovinite.bg

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK