Въпреки че Европейската комисия заявява, че няма непосредствен недостиг на газ, нидерландският бенчмарк TTF — основният ценови ориентир за природния газ в Европа, използван от търговци, енергийни компании и правителства при определянето на договорни цени — се повиши рязко през последните дни, отразявайки безпокойството на пазара относно по-ограниченото глобално предлагане на втечнен природен газ (LNG), предаде БГНЕС.

Енергийният министър на Катар Саад ал-Кааби заяви пред „Файненшъл таймс“, че война в Близкия изток може „да срине икономиките на света“, като удари икономическия растеж и увеличи сметките за енергия поради възникващ недостиг. Катарският министър допълни също, че дори ако конфликтът приключи незабавно, на Катар ще са необходими „седмици до месеци“, за да нормализира доставките след спирането на Ras Laffan — комплекса за износ на втечнен природен газ, който тази седмица бе ударен от ирански дронове.

При нива на запълване на газохранилищата в ЕС около 30%, според Gas Infrastructure Europe, съюзът навлиза в критичен период за попълване на запасите преди следващата зима. Ситуацията съживява болезнените спомени от енергийния шок през 2022 г., причинен от руската инвазия в Украйна, но се развива на фона на значително по-голяма диверсификация и отдалечаване от руския тръбопроводен газ.

На 4 март ЕК свика извънредни координационни групи и заяви, че доставките на втечнен природен газ от САЩ — които вече формират по-голямата част от вноса — заедно с норвежкия тръбопроводен газ засега поддържат стабилността на доставките. Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен също подчерта значението на увеличените доставки от Азербайджан чрез Южния газов коридор.

Въпреки това някои държави от ЕС са особено изложени на риска от прекъсвания — било защото са основни вносители на LNG, разчитат в голяма степен на доставки от Катар или разполагат с необичайно ниски резерви.

Държавите от ЕС, които имат най-много да загубят

През 2025 г. Европейският съюз е внесъл над 140 милиарда кубически метра втечнен природен газ, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Съединените щати са най-големият доставчик на LNG за ЕС, като осигуряват почти 58% от общия внос на втечнен природен газ — обем, който се е утроил между 2021 и 2025 г.

Най-големите вносители на LNG в ЕС са Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Белгия. От тези пет държави Италия и Белгия са подложени на най-голям натиск поради по-силната си зависимост от катарски доставки.

Според аналитичната платформа Kpler Катар е осигурил около 30% от вноса на LNG за Италия и 8% от този на Белгия през миналата година. За разлика от тях, например Франция и Испания имат по-добър достъп до доставки от Норвегия, както и от други доставчици.

Освен това, макар Полша да не е сред петте най-големи вносители на LNG в ЕС, 17% от нейния газов внос през 2025 г. идва от Катар, което означава, че страната се сблъсква със сходно предизвикателство, свързано със зависимостта си.

Белгия може да се окаже изправена пред най-голям проблем по отношение на нивата на резервите. Газовите запаси на страната са около 25,5%, под средното за ЕС ниво от 30%, което допълнително усложнява усилията за заместване на катарските количества.

Италия и Полша също имат значителна експозиция към катарския LNG, въпреки че нивата на техните газови хранилища са сравнително по-високи — съответно 47% и 50%.

Като цяло тези държави вероятно ще бъдат по-силно изложени на ценова волатилност, тъй като ще се конкурират за алтернативни товари на глобалния спот пазар.

Беърд Лангенбрунър, анализатор в Global Energy Monitor, предупреди, че спирането на катарския комплекс за износ на LNG Ras Laffan може да има значително въздействие върху пазара, отбелязвайки, че съществуват малко незабавни заместители за тези обеми.

Държавите от ЕС, които предвидиха това

В рязък контраст други държави от ЕС изглеждат значително по-добре защитени от настоящите сътресения.

Особено положително се откроява Португалия, която не е получавала газ от Близкия изток от 2020 г., когато последната ѝ малка доставка от Катар е възлизала на едва 129 000 кубически метра.

Според Португалската генерална дирекция по енергетика и геология основните доставчици на страната през 2025 г. са били Нигерия и Съединените щати — с маршрути за доставки, които са далеч от Ормузкия проток.

Страната също така поддържа изключително високи нива на газови резерви — над 76%, а експерти посочват, че при необходимост тя сравнително лесно може да увеличи доставките на LNG от САЩ.

Испания също се възползва от по-диверсифицирани източници на доставки, като нейните резерви са около 56%, което я поставя в комфортна позиция.

Тази вариация в рамките на съюза показва как националните енергийни стратегии, въведени след 2022 г., вече водят до много различни нива на уязвимост.

Краткосрочните решения няма да решат дългосрочната зависимост

Брюксел сигнализира, че е готов да активира мерки за солидарност, ако ситуацията се влоши.

Сред обсъжданите варианти са координирани цели за намаляване на потреблението, ускорени програми за съвместно закупуване на LNG, временни механизми за защита от ценови шокове и финансови инструменти за подкрепа на най-засегнатите държави членки.

Европейската комисия подчерта, че ще продължи ежедневното тясно наблюдение съвместно с националните правителства и е готова да ускори одобренията за държавна помощ или да улесни споделянето на газови запаси между държавите, когато това е необходимо.

Крис Бернкопф, главен изпълнителен директор на базираната във Виена компания Podero — разработчик на софтуер за енергийна гъвкавост, който работи с големи европейски енергийни компании, включително E.ON и TotalEnergies — изрази същия призив, който отправят много експерти: за по-бърз преход към възобновяеми енергийни източници.

„Истинският проблем не беше и не е ценовата система; проблемът е зависимостта от газа, която стои в основата ѝ“, заяви той.

„Решенията са по-малко драматични, но по-трайни: изграждане на повече възобновяема енергия, подкрепена от системи за съхранение; интелигентно управление на потреблението и използване на дигитални инструменти за координиране на домашни устройства като термопомпи и електромобили, така че да се намали натоварването върху електроенергийната мрежа“.

Бернкопф твърди, че макар краткосрочни мерки като замразяване на цените да могат да защитят домакинствата по време на криза, те не решават структурните проблеми.

Истинската енергийна сигурност и по-ниските цени, подчертава той, ще дойдат единствено чрез разширяване на възобновяемите енергийни източници, подобряване на гъвкавостта на електроенергийната мрежа и намаляване на общата зависимост от вносни изкопаеми горива.

Предстоящите седмици ще поставят на изпитание както националната готовност, така и ефективността на солидарността в рамките на ЕС — в момент, когато геополитическите рискове за енергийните доставки отново са ясно разкрити. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK