Където и да отида напоследък, получавам един и същ въпрос – кой ще спечели изборите. Преди три седмици имах далеч по-ясна представа как да отговоря. Но днес, след силния първи дебат за Мит Ромни (или по-скоро слабото представяне на Барак Обама), отговорът изглежда далеч по-сложен в предизборната надпревара, в която разликата между двамата кандидати е по-малка дори от статистическата грешка.

Според последното проучване на ABC News/Washington Post от вторник Барак Обама и Мит Ромни получават почти еднаква подкрепа, а разликата им е само 0,7% - и това десетина дни преди изборите на 6 ноември.

Преди дебатите кампанията на Ромни беше определяна като полумъртва след седмици от скандали, в които кандидатът на републиканците получи

образ на милиардер с мръсни тайни,

който не може да разбере проблемите на обикновения човек. В първия дебат обаче той се представи отлично, след като президентът Обама изглеждаше само като отрязана от картон фигура – без никакво присъствие, дух или желание за борба. Историята показва, че това е почти винаги така, когато единият от кандидатите е настоящият обитател на Белия дом – след 4 години извън кампания е изгубил тренинга от постоянните дебати с опонентите си, а позицията му изисква определено поведение на респект и съгласяване и сблъсъкът по време на дебата го изненадва с рязкостта си. Ако се съди по реакциите в социалните мрежи, много от

поддръжниците на Барак Обама се почувстваха персонално предадени

и разочаровани от политика, който има особена и някак лична връзка с тях. Във втория и третия дебат обаче Обама отвърна на удара и изглеждаше много по-въвлечен в дискусията и нападателен.

В понеделник двамата кандидати се срещнаха за третия и последен словесен дуел, темата беше външна политика. Задачата им беше доста различна – Барак Обама трябваше да изглежда като силен главнокомандващ, който да обясни на разбираем език решенията си за външната си политика, докато за Ромни това беше тест дали изглежда и звучи достатъчно президентски и дали ролята му на върховен главнокомандващ на САЩ му отива. Това вероятно обяснява неговата по-пасивна позиция, с която се опита да се позиционира не като някакъв крайнодесен републиканец, готов да бомбардира първата държава, чийто лидер му се противопостави, а като политик с по-умерени разбирания за ролята на Америка по света. В опит да направи това обаче Ромни изрече твърде много пъти, че се съгласява с решенията и позицията на сегашната администрация по теми от Близкия изток, Азия и Европа.

„Не можем да убием всичко по пътя си към изхода от тази бъркотия”, заяви републиканецът, секунда след като похвали администрацията за ликвидирането на лидера на „Ал Кайда” Осама бин Ладен. Барак Обама използва момента, за да определи Ромни като политик от миналото – с икономическа политика от 50-те и външна политика от 70-те. Той „благодари” на Ромни, че признава „Ал Кайда“ за заплаха, след като преди няколко месеца е заявил, че най-големият враг на САЩ е Русия. Ромни се опита да изясни, че е имал предвид „геополитически враг”, но това едва ли помогна.

В края на дебата зрителите на CNN определиха, че сегашният главнокомандващ се е представил по-добре – с 48 срещу 40% за Мит Ромни. Въпреки двете поредни победи за Обама в диспутите преднината остава за републиканеца, който не просто успя да съживи кампанията си след първия дебат, но и стигна дотам, че надпреварата е толкова близка. Защото същите тези хора, които посочиха Обама за победител във втория дебат, казаха, че според тях Ромни ще се справи по-добре с проблеми като работните места, дълга и растежа на икономиката.

So now what?*

биха попитали американците. Към Охайо, разбира се.

Този сравнително малък щат в североизточната част на Америка отново има най-решаващо значение в определянето на следващия президент. Държавният глава на САЩ се избира от електорална комисия с 539 членове. Всеки щат има определен брой електорални гласове в този колеж или комисия (18 за Охайо). Кандидатът, който спечели 270 от тези гласове печели изборите. В момента нещата изглеждат така – Барак Обама събира 237 електорални гласа, Мит Ромни – 191 (според модела на CNN). За да спечелят и двамата кандидати, те трябва да получат подкрепата на избирателите в Охайо и 18-те гласа на щата. Ако Ромни не вземе Охайо, той трябва със сигурност да спечели всички останали оспорвани щати – Флорида, Северна Каролина, Вирджиния, Айова, Уисконсин, Неведа, Колорадо, Аризона, Невада и/или Колорадо. Задачата му става изключително трудна, ако не и невъзможна. Ако Обама получи Охайо, той трябва да спечели само Уисконсин и Айова – щати, в които той сега има малка преднина и където победи на предишните избори. Това прави 276 гласа от електоралния колеж и го оставя за още 4 години в Белия дом. Флорида, Вирджиния и Северна Каролина доскоро бяха в играта за демократа, но според последните проучвания те ще отидат в кошницата на Ромни. Ето защо всички погледи и усилия на двамата претенденти са насочени точно към

Охайо – щатът, който не е гласувал за губещия кандидат от

1960 година насам.

А усилията наистина са титанични. За последния месец Барак Обама и Джо Байдън са били в щата 10 пъти, Мит Ромни и Пол Райън – 21 пъти. Цялото рекламно време в местните медии вече е изкупено. Кампанията на сегашния президент е похарчила досега 57 милиона долара за клипове и директ мейл материали в щата, а републиканците – 34 милиона. Барак Обама обаче има и сериозна преднина в Охайо – неговата организация е далеч по-добра от тази на Ромни – с три пъти повече офиси, сътрудници и доброволци, предимно млади и добре образовани млади хора. За сравнение - кампанията на Ромни приличала на „физкултурен салон от гимназисти“ според републиканец, пожелал да не бъде цитиран официално.

Има и още една причина Охайо да бъде толкова важен за кандидатите. Избирателите там са типичните swing voters – гласоподаватели, които си сменят партийните предпочитания на изборите и могат да бъдат убедени да гласуват за един или друг кандидат независимо от партийната му принадлежност, а на базата на програма и лична харизма. „Охайо е микрокосмос на американския swing voter”, според Алекс Кастелианас, медия съветник от успешната кампания на Буш - Чейни през 2008 г. „Това са Рейгън-демократи, майки от предградията и up-tinos – добре устроени, мобилни латино избиратели, които стават все по-важни за всяка от партиите.“

Десетина дни до изборите, в които фокусът на двамата кандидати ще бъде именно върху умението им да убедят тези избиратели в Охайо да пуснат бюлетина за тях. Естествено, ако не се появи някаква голяма изненада, която да обърне тотално динамиката на надпреварата. А изненадите са единственото сигурно нещо в кампанията за Белия дом.

*Сега какво? – бълг. превод