Китайските тайни служби действат все по-активно в Чехия, като се опитват да вербуват служители от специалните служби. Това съобщава Националната служба за сигурност и информация – контраразузнаването на страната.
В телевизионно предаване Ладислав Щиха от прессекретариата на службата заяви, че това е нова тенденция в дейността на китайските тайни служби.
По думите му преди време интересът на Пекин е бил насочен главно към дейци на чешката наука и промишлеността. Имало е и опити за вербуване на някои политици, предаде БТА, като цитира ТАСС.
Според Щиха вербуването ставало предимно когато чешки граждани, събудили интерес у китайските тайни служби, посещават Китайската народна република.
Оттам азиатската страна поема изцяло разходите за пътуванията им и ги обгражда с внимание. Следват предложения за сътрудничество, чийто характер далеч надхвърля установените рамки.
Дейността на китайските и на руските тайни служби застрашава в най-голяма степен сигурността на Чехия, заяви преди две седмици директорът на контраразузнаването Михал Коуделка.
В отговор президентът на Чехия Милош Земан (известен с консервативните си възгледи и геополитическите си предпочитания в източно направление) каза в четвъртък, че на шефа на ведомството „зад всеки ъгъл му се привижда китайски или руски шпионин” и му препоръча да концентрира усилията си върху борбата с корупцията.
„Ал Джазира” пише, че напрежението между Пекин и Прага се е засилило откакто Зденек Хриб стана кмет на чешката столица през ноември 2018 г. Изданието твърди, че Хриб е приемал делегации от Тайван и Тибет, което се разминава с политиката на Пекин за единен Китай (възглед, че съществува една държава Китай, въпреки че има две правителства, претендиращи за това име – КНР и Република Китай в Тайван).
Като резултат се влошиха културните отношения между двете страни. Множество концерти на чешки изпълнители в КНР бяха отказани. Външният министър на страната Томас Петричек подчерта, че няма правото да „заповядва” на законно избран кмет.
Освен това роля в отношенията играе и Милош Земан, който водеше кампания за изграждането на близки отношения с Китай и Русия, въпреки че Чехия е част от ЕС и НАТО.
Популистът е често определян като фигура, която иска да води своя собствена външна политика, извън тази на правителството. А това, че премиерът Андрей Бабиш (който не е особен привърженик на Китай) е зависим от Земан, означава, че едва ли политиките на президента биха били спрени.
Факт е, че Китай гледа на Сърбия, Унгария и Чехия като на ключови елементи от плановете на страната за технологична, икономическа и, в крайна сметка, политическа експанзия в Европа. В резултат, например, в Сърбия китайци строят пътища, сгради и други големи инфраструктурни обекти, ИТ гиганти като "Хуауей" осигуряват "умно" видеонаблюдение с лицево разпознаване на всеки гражданин в големите градове, а по улиците на Белград можете да срещнете и командировани китайски полицаи.
Опасенията на някои анализатори са, че в по-слабите като политически интегритет европейски страни Китай може да стигне до "колонизация", каквато от години извършва в Африка - с изкупуване на плодородните земи, обвързване на чуждата икономика със своите външнотърговски фирми и с отпускане на заробващи заеми за правителствата.
Оттук се включва местната власт в Чехия, която ще опита да предотврати допълнително вмешателство от чужди страни.
Пред американското Национално публично радио кметът Хриб твърди, че единственото нещо, което Китай търси в Чехия, е разпространението на пропаганда, а не културен и политически обмен, който европейската страна търси.
Освен това в писмо до президента Си Дзинпин Хриб призовава за запазване на отношенията между двете страни, особено в областта на китайските инвестиции в Чешката Република.
