Кипърският президент изрази недоволство от факта, че Лондон не е изяснил позицията си относно израелските и американските атаки срещу Иран, преди подозиран ирански дрон да атакува британска военна база в Кипър, пише в. „Катимерини“.
В интервю за телевизия Skai TV Никос Христодулидис заяви, че при никакви обстоятелства не желае да крие, че начинът, по който британското правителство се е справило с въпроса, „е предизвикал раздразнение“.
Дрон с еднопосочна траектория, който според Христодулидис е бил изстрелян от Ливан, където се намира базата на иранския съюзник „Хизбула“, удари пистата на британската военновъздушна база „Акротири“ в неделя, причинявайки минимални щети.
Около 10 000 кипърски цивилни живеят на територията, обхваната от базите, които принадлежат на Великобритания, колониалната сила на острова до независимостта му през 1960 г.
Никозия беше разгневена, защото британският премиер Кир Стармър не беше пояснил публично, преди изстрелването на дрона, че базата няма да бъде използвана за атаки срещу Иран.
„Смятам, че е важно, особено в такива трудни обстоятелства, да бъдем абсолютно откровени, а ние, които заемаме властови позиции, носим по-голяма отговорност“, заяви Христодулидис.
„Беше необходимо второ изявление от Стармър, в което да се изясни, че британските бази в Кипър не се използват за никакви агресивни действия срещу Иран. И беше важно това да бъде публично изяснено от самото начало“, каза още Никос Христодулидис.
Кипърският президент също така заяви, че е обсъдил атаките от Ливан с президента на страната, като каза, че е „в постоянен контакт“ с него.
Христодулидис приветства реакцията на Гърция и други партньори от Европейския съюз да изпратят военни сили в Кипър в случай на по-нататъшни атаки.
„За първи път виждам такъв отговор и сътрудничество от страна на Европейския съюз, както от институциите му, така и от държавите-членки“, каза той.
„Решението на Гърция да изпрати две фрегати – включително наскоро доставената „Кимон“, както и четири изтребителя F-16 на острова, е едно от най-значимите събития в историята на Кипър“, заяви Христодулидис.
Попитан за перспективата островът – етнически разделен на гръцко-кипърска южна част, седалище на международно признатото правителство, и отцепила се турско-кипърска северна част – да се присъедини към НАТО, Христодулидис каза:
„Честно казано, ако утре беше възможно да се присъединим към НАТО, Република Кипър щеше да подаде заявление за членство. Но в момента не можем да го направим, защото политическите обстоятелства не са благоприятни, предвид позицията на Турция.“
Турция нахлу на острова през 1974 г. след краткотраен преврат, целящ обединението на Кипър с Гърция, което доведе до трайно разделение, въпреки десетилетия на променливи усилия за обединение.
„В същото време ние се ангажираме с цялата предварителна работа на военно, оперативно и административно ниво, за да сме готови, когато политическите условия го позволят, да кандидатстваме за членство в НАТО“, каза Никос Христодулидис.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK





