Кипър отбелязва 40-ата годишнина от турската военна операция на острова, която го раздели на две, съобщават световните агенции. Събитието се отбелязва с църковни служби и митинги в южната част на острова и с военен парад и салюти в северната част.
За кипърските гърци тази дата е национална трагедия и те се молят за загиналите. За кипърските турци това е празник на мира и на свободата, в който тази година се включва и президентът на Турция Абдуллах Гюл.
На 20 юли 1974 г. 30 000 турски войници дебаркират на острова в рамките на операция "Атила". Поводът е преврат, извършен пет дни по-рано, който е подкрепян от управляващата хунта в Атина и който цели обединение на Кипър с Гърция.
Позовавайки се на Цюрихското споразумение от 1959 г., определящо Турция, Гърция и Великобритания за страни-гаранти на статуквото на острова, министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит дава начало на операцията.
Справяйки се със съпротивата на кипърските гърци, турските въоръжени сили установяват контрол над 38% от територията на средиземноморския остров. Анкара пренебрегва исканията на Съвета за сигурност на ООН за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Кипър и за извеждане от острова на турските войски.
И до днес в Кипър има между 35 000 и 40 000 турски военнослужещи.
В резултат на бойните действия отпреди 40 години, приключили на 18 август, загинаха над 3000 кипърци, а 1400 се водят и до днес за безследно изчезнали.
Около 200 000 кипърски гърци бяха принудени да напуснат домовете си и да се преместят на юг от установената от ООН разделителна линия. Около 40 000 кипърски турци пък се преселиха в обратната посока.
Днес Кипър си остава разделен на Република Кипър, която от 10 години е член на ЕС, и на самопровъзгласилата се през 1983 г. Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара.
Опитите да се намери решение на кризата започнаха през 1975 г. съгласно принципи, установени в резолюция на Съвета за сигурност на ООН, но те все се провалят.
