Тя е русокоса, със сини очи, непокорен характер и респектиращо родословно дърво. Прадядо й е нобелов лауреат по литература, баба й е една от най-вълнуващите жени в историята изобщо, почти всички жени в рода и до днес са актриси и певици, баща й записва с "Куин" и Дейвид Бауи.
Тя е Кийра Чаплин, топмодел, актриса и продуцент. Внучка на митичния Чарли Чаплин, когото никога не е виждала на живо.
„Нямам първи спомен от моя дядо, защото той почина преди да се родя. Никога не съм го виждала. Дори не си спомням как съм разбрала кой е той. Сякаш винаги съм знаела, че мъжът облечен с шапка и бастун, това е дядо ми”, разказва тя.
– С кой от неговите филми свързваш своето детство?
– Много от неговите филми ми напомнят за детството, но има един, с който се свързвам най-много. Това е "Хлапето", защото, тогава си мислех, че аз съм хлапето от филма, но не точно от филма, а по-скоро от един постер на филма, който имахме вкъщи. Когато бях 4-годишна вярвах, че това сме аз и моят дядо. След това разбрах, че това не съм аз и сърцето ми беше разбито. И точно затова свързвам детството си най-вече с филма "Хлапето", защото си мислех, че това хлапе всъщност съм аз.
Връзката на Кийра с дядо й Чарли Чаплин е Уна. Големият актьор среща баба й, когато е на върха на славата си, на 54, а тя само на 18, току що стъпила в Холивуд за кастинг за актриси.
– Баба ми е страхотна жена. Дъщеря е на един от най-великите драматурзи и текстовете на баща й са били много, много мрачни. Тя самата е имала много трудни взаимоотношения с баща си. Въпреки това е вярвала в любовта и е срещнала дядо ми. Застанала е до него, въпреки че по това време са се случили много неприятности. Останала е до него и в старините му, когато е бил болен и са правили всичко заедно. Били са лудо влюбени.
Мисля, че много хора биха искали да имат любовна история като тяхната.
Честно казано, ако ми се случи и на мен ще бъде страхотно, но това не е нещо, върху което съм се фокусирала в момента. Все още се чувствам малка. Фокусирана съм върху това да творя, да работя, да пътувам и създаването на семейство досега не е било никога в приоритетите ми.
Аз също така съм най-голямата от 8 деца, така че имам все още сестри, които са на по 11 години – близначки. Но, ако имам семейство, аз винаги казвам – или ще имам много деца или няма да имам деца. Може би, ако остарея и имам само едно или две деца, собствени деца, бих осиновила още. Ако пък нямам деца, ще имам много домашни животни – коне, кучета.
– Знам, че веднъж както сте си били вкъщи се появява Майкъл Джексън, който идва просто така, за да каже "Здравей" на семейството. Вие по това време сте били негова фенка. Как реагирахте?
– Разхождаме се наоколо с един мой приятел и с детегледачката. Отивахме към басейна в къщата на баба ми. Носех със себе си кукла "Майкъл Джексън". Взимах я навсякъде със себе си. И изведнъж видях хеликоптер в градината и баба ми започна да ме вика: Майкъл Джексън е тук и аз бях като ъъъ… Стоях прикована, той ми задаваше въпроси, а аз не отговарях на нищо. Той ми подари още една кукла "Майкъл Джексън", която аз взех със себе си и като се върнах при моя приятел, за да я покажа, се държах се сякаш Майкъл Джексън е най-добрият ми приятел, а аз дори не успях да говоря с него.
За щастие го срещнах отново години по-късно. Той дойде отново вкъщи и го видях още няколко пъти и тогава вече можех да говоря.
– Казахте ли му тогава, че си спомняте за първия път, в който сте го видели?
– Не, не исках да му напомням.
Най-специалната част от детството ми беше времето, което прекарвах в къщата на дядо ми и баба ми. Те имаха огромен имот и огромна гора наоколо. Ходех там да си играя, разкарвахме се наоколо с приятелите ми. Това е много магично време за мен. Това са ми най-хубавите спомени. Но разбира се, да се срещна с Майкъл Джексън беше изключително. Срещата ми с принцеса Даяна също. Знаете, за едно малко момиченце да срещне истинска принцеса е нещо като сбъдната мечта.
– Баща ви по онова време е работил с "Куин", с Дейвид Боуи. Те са идвали в дома ви. Била ли сте родена тогава?
– Спомням си ги добре. За мен те бяха повече като рок енд рол приятелите на баща ми. Не познавах много музиката им, защото бях много малка, но си ги спомням добре. Спомням си Дейвид Боуи, както и Фреди Меркюри, Брайън Мей, но главно разхождайки се наоколо, пийвайки по нещо.
Този, който най-добре си спомням е Брайън Мей и то заради косата му. И също така той имаше син Джими, с който бяхме приятели и си играехме доста, но най-вече си спомням откачената му коса.
– Какви бяха тийнейджърските ви години?
– Бях много непокорна като тийнейджър. Мразех училище. Исках да пътувам. И понеже, когато бях на 12, някой ми каза, че аз трябва да отида и да се занимавам мода, като чух това си казах: Страхотно, аз не искам да ходя на училище, искам да пътувам. Отведи ме оттук, искам да живея в Ню Йорк”. Не слушах никого. Правех каквото си искам и вероятно не съм била най-прекрасния тийнейджър, който да си имаш вкъщи, и затова фондацията на Ейми Уайнхаус е нещо, което е много близко на сърцето ми.
Тя е изключително талантлива музикантка и мисля, че има много тийнейджъри навсякъде, които преминават през лоши моменти, дори и проблеми вкъщи с родителите им, които са наркомани или алкохолици. Ако стигнеш до тях, ако им помогнеш, ако успееш да ги върнеш отново в правия път.
– Татуировките, които имате точно от времето, когато вие сте били тийнейджър ли са или по друго време сте си ги направили?
– Татуирах се, защото живеех тогава в Лос Анджелис. Представете си русокоска, със сини очи и наоколо имаше толкова бимбос, облечени в розово, а аз не принадлежах на тях изобщо. Аз бях повече рок енд рол и исках да стоя зад велики речи, да правя значими неща и когато ме погледнеш да си кажеш – О, тя не е това малко сладко дете вече. Исках да покажа на всички, че бях корава.
Нарисувах си първо гърба. Първо прилепи, а след това си направих и черепи. По-късно, обаче си направих лазерна операция и вече ги няма.
Винаги съм харесвала черепи. Напомнят ми за това, че когато умрем, всичко, което остава след нас са нашите кости и тогава ние всички сме еднакви. Ние сме само купчина кости, разхождаща се наоколо. И в тази връзка, това един знак за това, че ние всички сме еднакви. Ние сме просто хора.
През 1977 г., два месеца след смъртта на Чаплин, българин и поляк похищават тялото на комика и изнудват вдовицата му за откуп.
– Ами знаете ли това са просто двама човека, които не представят цялата нация. Никога не съм си го й помисляла това. Знаете ли, било е ужасно, а баба ми в онова време, когато се е случило, но кой ще си помисли това. Лудост е. Луда история. Всъщност направиха филма за това преди 2-3 месеца, как се казваше…
Кийра Чаплин се качва на модния подиум още като ученичка и слиза от него като топмодел. Снима се в киното.
Днес, на 35 г., е филмов продуцент.
– Спомняте ли с първия кастинг, на който се явихте за сценична изява?
– Мисля, че си спомням един от първите, но беше пълна катастрофа първият ми кастинг. Бях много срамежлива, много уплашена от целия този процес.
– Най-вълнуващата ми среща в модния свят… работата ми с Карл Лагерфелд. Обожавам Карл Лагерфелд. Той е невероятен.
– Сега къде се чувствате най-добре – под светлините на рампата, под светлините на прожекторите или някъде другаде?
– Много повече ми харесва да създавам неща зад кадър, отколкото да бъда пред камерата като модел или друго. Все още го правя, но за удоволствие.
– Как искате светът да гледа на вас?
– Искам хората да ме виждат като добър човек, който не се взема прекалено на сериозно, както и като добър продуцент, който прави хубави филми.
Наслаждавам се на живота ми такъв, какъвто е. Наслаждавам се на свободата си, така че ще видим. Каквото има да се случи, ще се случи.