35 г. след избухването на ядрената катастрофа в АЕЦ "Чернобил", реакциите на делене отново тлеят в урановите горивни маси, погребани дълбоко в разрушената реакторна зала, пише сп. „Сайънс“.
"Като жарава в барбекю", така ядреният химик Нийл Хаят определя ситуацията в Чернобил. През последните месеци украинските учени се опитват да установят дали реакциите ще утихнат от само себе си, или ще се наложи извънредна намеса, за да се предотврати нова авария.
Какъв е проблемът?
Сигналите за ядрено деление идват от недостъпната стая 302/5 в централата, съобщи миналата седмица по време на обсъжданията на демонтаж на реактора Анатолий Дорошенко от Института за проблеми на безопасността на атомните електроцентрали (ИСПАЕЦ) в Украйна.
"Има много неясноти, но не можем да изключим възможността от авария", каза Максим Савелиев от ИСПАЕЦ и добави, че броят на неутроните се увеличава бавно, което предполага, че все още има няколко години, за да се реши как да бъде потисната заплахата.
Всяко средство, което той и колегите му измислят, ще бъде от голям интерес за Япония, която се справя с последиците от ядрената катастрофа във Фукушима преди 10 г., отбелязва изданието.
Призракът на самоподдържащия се процес на делене в ядрените руини отдавна преследва Чернобил.
Когато на 26 април 1986 г. част от активната зона на четвърти реакторен блок се разтапя, урановите горивни пръти, циркониевата им обвивка, графитните контролни пръти и пясъкът, изхвърлен върху активната зона в опит да се потуши пожарът, се превръщат в лава. Тя се влива в подземните помещения на реакторната зала и се втвърдява в образувания, наречени горивосъдържащи материали, които са натоварени с около 170 тона облъчен уран - 95% от първоначалното гориво.
„Саркофагът“ – съоръжението, което бди над останките
Година след аварията е издигнато бетонно-стоманеното съоръжение, наречено "саркофаг", за да съхранява останките на блок №4. През него обаче успява да проникне дъждовната вода, която забавя действието на неутроните. Това дава по-голяма възможност те да се сблъскат с ядрата на урана и да предизвикат реакция.
След проливният дъжд през юни 1990 г. учен, който рискува да се изложи на радиация, влиза в реакторната зала и пръска разтвор от гадолиниев нитрат, който поглъща неутрони, върху горивосъдържащите материали, за които той и колегите му се опасяват, че могат да са проблемни.
Пророчеството им се сбъдва.
Няколко години по-късно централата инсталира пръскачки с гадолиниев нитрат в покрива на „саркофага“, но разтворът не достига до всички помещения и не е толкова ефективен.
Служителите на атомната електроцентрала са предполагали, че рискът ще изчезне, когато през ноември 2016 г. е поставено новото защитно съоръжение. Структурата на стойност 1,5 млрд. евро трябваше да запечата старото съоръжение, изградено при полеви условия в месеците след аварията, а след това то да бъде евентуално демонтирано. Новият „саркофаг“ също така предпазва от дъжд и от момента на поставянето му броят на неутроните в повечето зони в старото защитно съоръжение е стабилен или намалява.
