През последните дни се заговори усилено за т.нар. касетъчни боеприпаси или „клъстерни бомби“. Стана ясно, че Съединените щати ще изпратят такива на Украйна в пакет военна помощ на стойност 800 милиона долара – по молба на Киев. Това Джо Байдън описва като „трудно решение“.
Какво представляват касетъчните бомби?
Те са създадени през Втората световна война и - просто обяснено - са голяма бомба с много по-малки снаряди в нея.
Касетъчните бомби се пускат свободно от летателни апарати, на определена височина се разтварят, а касетките с взривове се разпиляват върху определена площ и се взривяват.
Бомбите могат да поразят цел на голяма площ. Само един касетъчен боеприпас модел M26 MLRS може да порази площ от 0,23 кв. м.
Един от главните недостатъци е, че много от боеприпасите остават невзривени при достигане на земята.
Виетнам
Този тип боеприпаси са се използвали масово по време на войната във Виетнам. Тогава Съединените щати пускат повече от 2 000 000 тона касетъчни бомби над страната.
Според различни оценки 20 000 жители на Лаос, почти половината от тях деца, са убити или ранени от неизбухнали касетъчни боеприпаси само след края на войната. Други посочват, че за да се прочисти Виетнам от останалите невзривени касетъчни бомби ще са нужни още 100 години.
От общо 260 милиона касетъчни бомби пуснати над Лаос от 1964 до 1973 г. 80 милиона не са се взривили. Според данни от 2009 г. на годишна база 7000 души умират или биват ранени от тези експлозиви.
Организацията „Хендикеп интернешънъл“ посочва, че 98% от 13 306 ранени от касетъчни бомби, които са се регистрирали при тях, са цивилни.
27% са деца.
Законови рамки
Заради многото цивилни жертви при използването на касетъчни бомби, на 3 декември 2008 г. в Осло е подписана Конвенцията за клъстерни муниции. В нея се включват общо 108 държави, сред които е и България.
Конвенцията влиза в сила на 1 август 2010 г. в държавите, които са я ратифицирали. Много все още не са.
Новият международен договор забранява използването, транспортирането и конструирането на нови касетъчни боеприпаси. В него залягат и правила за подпомагане жертвите на касетъчните боеприпаси.
Сред държавите, които се противопоставят на новите правила са Китай, Русия, Съединените щати, Индия, Пакистан и Бразилия – именно те имат най-големи запаси от касетъчни бомби.
Клъстерните боеприпаси и Украйна
Решението на Джо Байдън да предостави такива бомби на Украйна не дойде без критика.
„Докато Русия използва тези боеприпаси по време на агресивната си война в Украйна и убива цивилни, Киев ще използва тези клъстерни муниции за да защити своята територия, която РУсия напада“, обяснява Джон Кърби от Националния съвет за координиране на стратегически комуникации в Щатите.
В същото време руското посолство във Вашингтон заклейми решението на Байдън и го сравни с военно престъпление.
Критики имаше и от страна на Великобритания, които са част от конвенцията за касетъчните боеприпаси. Испания също реагира негативно.
Макар да има данни, че Москва използва този тип боеприпаси във войната в Украйна, Кремъл официално отрича това да е така.
Съединените щати, Украйна и Русия не са подписали конвенцията, която забранява касетъчните боеприпаси.
И още една уловка – според международното законодателство използването им не е забранено. Забранени са ударите над цивилни цели, като този тип използване на боеприпасите се счита за военно престъпление.
