Четирима астронавти са на път да станат най-наблюдавания екипаж от програмата „Аполо“ насам. Те ще бъдат първите от повече от 50 години, които ще обиколят Луната, като ще тестват пътя обратно за следващото поколение.

Екипажът включва трима астронавти на НАСА - командир Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, заедно с Джереми Хансен от Канадската космическа агенция.

Те не само са изключителни пилоти, инженери и учени, но също така са и съпрузи и родители, които балансират едно героично приключение с рисковете, пред които ще се изправят те и техните близки.

Командир на екипажа е Рийд Уайзман

Снимка: Reuters

Рийд Уайзман е тестов пилот от Военноморските сили на САЩ, превърнал се в астронавт. Той прекарва 6 месеца на Международната космическа станция през 2014 г. като борден инженер в мисия Експедиция 40. Уайзман казва, че през целия си живот обича летенето, но когато е на земята, се страхува от височини.

Той ще командва Артемис II” - вторият полет на космическия кораб „Орион” и първият, който ще превозва хора около Луната от повече от 50 години.

Роден в Балтимор, щата Мериленд, Уайзман губи съпругата си от рак през 2020 г. и сам отглежда двете им дъщери тийнейджърки. Той описва самотното родителство като „най-голямото предизвикателство и най-възнаграждаващия период“ в живота си.

Въпреки това той не е предпазил децата си от реалността на риска. Докато са били на разходка, той им казал: „Ето къде е завещанието, ето къде са документите за доверие и ако нещо ми се случи, ето какво ще стане с вас… Това е част от живота“.

Уайзман казва, че му се иска повече семейства да водят този разговор, защото „никога не знаеш какво ще донесе следващият ден“.

Въпреки че носи титлата командир, той внимателно избягва да представя „Артемис II” като негова лична мисия.

„Когато гледам Виктор, Кристина и Джереми, виждам, че те искат да изпълнят тази мисия, изключително мотивирани са и са скромни до крайност. Толкова е хубаво да бъдеш около тях,“ казва той, като се надява след десетилетия техният полет да бъде възприеман като „малка стъпка“ към това хората да живеят на Луната и в крайна сметка да стъпят на Марс.

Като личен предмет, който НАСА позволява на астронавтите да вземат със себе си, Уайзман планира да вземе малък бележник, за да записва мислите си по време на мисията.

Кристина Кох – специалист по мисията

Снимка: Reuters

Кристина Кох е инженер и физик, станала астронавт през 2013 г., която по-късно поставя рекорд за най-дълъг единичен космически полет от жена, прекарвайки 328 дни на борда на Международната космическа станция през 2019 г. По време на тази мисия тя участва и в първата изцяло женска космическа разходка.

Родена в Гранд Рапидс, щата Мичиган, и израснала в Северна Каролина, тя ще стане първата жена, която ще пътува до Луната.

Нейният път към „Артемис II” започва със снимка. Като дете тя закача в стаята си плакат на Земята, изгряваща над лунната повърхност - известната снимка Earthrise на Бил Андерс от мисията „Аполо 8“. Тя решава, че иска да стане астронавт, когато научава, че снимката е направена от човек, а не от автоматична камера.

„Фактът, че зад обектива е стоял човек, направи тази снимка много по-дълбока и промени начина, по който мислим за собствения си дом,“ казва тя.
„Луната не беше просто символ за размисъл за мястото ни във Вселената, тя е фар за науката и разбирането откъде идваме.“

Кох е прекарала повече от 25 години около ветерани от програмата „Аполо“ чрез стипендиантска фондация и събития за възпоменание на НАСА и казва, че това, на което бившите астронавти наистина са я научили, е приятелството.

Като личен предмет тя ще вземе бележки от близки хора, които описва като „осезаема връзка“ с любимите ѝ на Земята, пише Би Би Си.

У дома космическите полети са постоянна тема на разговор със съпруга ѝ. Тя казва, че той се интересува „кои са големите етапи, кои са рисковите моменти, кога може да бъде спокоен и кога трябва да е залепен за телевизора“.

Една от по-прозаичните подготовки е била да го убеди, че „Артемис” не е като нейната мисия на Международната космическа станция - няма да има случайни телефонни разговори от орбита. „Няма да може да ми се обади и да ме пита къде е нещо в къщата,“ смее се тя. „Ще трябва сам да го намери“.

Джереми Хансен – специалист по мисията

Снимка: Reuters

Джереми Хансен е бивш пилот на изтребител от Кралските канадски военновъздушни сили и физик, който се присъединява към Канадската космическа агенция през 2009 г. Въпреки че никога не е летял в космоса, той играе ключова роля в обучението на нови астронавти в Космическия център „Джонсън“ на НАСА, като става първият канадец, който ръководи тази дейност.

Той е женен и има три деца, а сред хобитата му са ветроходството, скалното катерене и планинското колоездене.

Подобно на Кох, Хансен проследява интереса си към космоса до мисията „Аполо 8”. Израснал в провинцията на Канада, той превръща своята къщичка на дърво във въображаем космически кораб, след като вижда снимка на Едуин (Бъз) Олдрин, стоящ на лунната повърхност.

Рисковете, които астронавтите от „Аполо“ са поемали, са оформили начина, по който той говори със собственото си семейство за „Артемис II“. По време на коледните празници те заедно гледали кадри от изстрелването на безпилотната мисия „Артемис I“, за да ги предупреди, че когато основните двигатели се запалят, за кратко може да изглежда и да звучи сякаш ракетата експлодира - и да ги успокои, че това е нормално.

Той им е казал също, че когато чуят инженерите да обсъждат „най-лошите сценарии“ или необичайни показания на сензори, това често звучи по-страшно, отколкото е в действителност - това е просто начинът, по който екипите изследват границите на безопасността при първи пилотиран полет.

Ако всичко върви по план, Хансен ще стане първият неамериканец, който ще пътува до Луната - постижение, което той вижда като знак за това колко далеч е стигнало международното сътрудничество в космоса от времето на програмата „Аполо“ насам.

„Мисиите „Артемис“ са си поставили толкова амбициозна цел за човечеството, че… държави от целия свят се обединяват,“ казва той.

Хансен ще носи четири висулки във формата на Луна за съпругата си и трите си деца, гравирани с фразата „Moon and back“ и украсени с техните рождени камъни. Канадецът ще вземе със себе си и кленов сироп и кленови бисквитки по време на своето пътуване.

Виктор Дж. Глоувър – пилот

Снимка: Reuters

Виктор Глоувър е бивш пилот на изтребител и тестов пилот от Военноморските сили на САЩ, избран за астронавт на НАСА през 2013 г. Той служи като пилот на мисията SpaceX Crew-1 на НАСА и прекарва почти 6 месеца на Международната космическа станция като част от Експедиция 64. Роден в Помона, щата Калифорния, той е женен, има четири деца и ще стане първият чернокож човек, който ще пътува до Луната.

Хората, които го познават, казват, че той е най-харизматичният от четиримата и най-елегантно облеченият, с дизайнерски кафяви кожени ботуши, които по някакъв начин изглеждат добре дори с оранжев летателен костюм. Неговият псевдоним „IKE“ според слуховете означава „I Know Everything“ („Знам всичко“) - препратка към трите му магистърски степени по инженерство на летателни изпитания, системно инженерство и военно оперативно изкуство и наука.

Подготвяйки се за „Артемис II“, Глоувър преглежда оригинални научни и технически публикации от програмите “Джемини“ и “Аполо“ от 60-те години, търсейки инженерни и пилотски уроци, които все още могат да бъдат приложими. “Между графиките и уравненията могат да се видят хората зад мисиите - през какво са преминавали техните семейства, какво са знаели и какво все още не са знаели, докато са навлизали в неизвестното”, смята той.

„Да се стремим да изследваме е в основата на това кои сме,“ казва Глоувър.
„Това е част от човешката природа… Ние излизаме да изследваме, да научим къде се намираме, защо съществуваме, да разберем големите въпроси за нашето място във Вселената“.

Глоувър е казал, че ще вземе със себе си Библия, брачните си халки и семейни реликви, както и колекция от вдъхновяващи цитати, съставена от астронавта от „Аполо 9“ Ръсти Швайкарт.

Във видео на НАСА всеки от астронавтите обобщава мисията с една фраза:

  • „Готови сме,“ започва Кох
  • „Тръгваме,“ добавя Хансен
  • „Към Луната,“ казва Глоувър
  • Уайзман завършва изречението със: „За цялото човечество!“