Влиянието на човека върху земното кълбо е толкова голямо и разнородно, че той успя да стартира нов геоложки период в историята на Земята наречен „Антропоцен” – известен като човешката епоха.
Така геологът Жан Залазюнвич обобщава гледната точка на много от учените, които изследват Земята. Той участва в международна група, в които геолози работят върху становището дали трябва да се официализира статуса на новата епоха „Антропоцен” в науката за Земята.
За да наредим своето съществуване сред другите епохи като Мезозойската ера, Юрския период и епохата на плейстоцена, геолозите трябва да се убедят, че човечеството е успяло да остави след себе си значителна последователност от скали и фосилни образувания, уталожени на дъната на днешните морета, езера и крайбрежни ивици.
Милиони години от днес, тези утаечни слоеве ще са част от скалите под формата на пясъчници, варовици и аргилити.
Но представете си учените в далечното бъдеще? Какво ли ще открият в пластовете от от епохата „Антропоцен”? Какви ли доказателства ще доведат до заключението, че ние сме се развивали различно от останалите епохи и сме оставили своя белег?
Наследството от градовете ни
Има два аспекта за разглеждане на геоложкото ни наследство. Първият -това са скалите с вкаменелостите в тях, които ще се сформират след като „човешката епоха” се разгърне изцяло в продължение на милиони години. Съществува обаче и друг фрагмент, който учените наричат „граничен слой на Антропоцена”
Той ще представлява сравнително тънък ред от скали, който ще е отражение на последния един или два века плюс следващото хилядолетие. В себе си слоя ще съдържа доказателството за влиянието настоящата глобална промяна в околната среда.
Когато е разпитан във връзка с новата ера „Антропоцен” Пол Олсън, от Обсерваторията по геология “Ламонт–Дохърти” казва: „Въз основа на промените, които хората вече са генерирали, е повече от ясно, че ние ще оставим следа след себе си. Хората представляват такава геоложка сила, като в момента се намираме в изключителен период, на който Земята става свидетел за пръв път.”
Един от белезите, които ще остави нашия вид, това ще са отделни части от планета, представляващи вкаменели останки от нашите градове, ако предположим, че те в крайна смета бъдат изцяло изоставени.
Според Жан Залазюнвич само определени градове ще оставят отличителни останки в скалите след милиони години.
Островни мегаполиси като Делхи и Москва ще ерозират във формата на пясък и чакъл, които ще се разпрострат на длъж и на шир. Структурата на крайбрежните градове като Амстердам, Ню Орлиънс, Дака и може би Ню Йорк обаче е по-вероятно да се запази в сравнително разпознаваемо състояние.
"Подземна канализация и електрическите инсталации, както и метрото, ще бъдат добре съхранени. Всичко останало на повърхността ще се превърне в огромно количество отломки, които ще бъдат се запазени по-хаотично. Въпреки всичко ще сформират слоеве, много по-различни от всичко останало до сега.” , заключва Жан Залазюнвич, като пояснява, че останките от сградите, ще издържат, заради материалите от които са направени.
Масово измиране
Вкаменелостите от животни от зората на „Антропоцента” също си заслужават да бъдат взети под внимание, казва палеонтологът Антъни Баронски от университета в Калифорния.
Геоложките периоди и епохи са обособени от определени групи животни и растения съществували по това време. Границите между всяка една ера също са маркирани с масовото изчезване на видовете, като в историята на Земята съществуват общо 5 такива.
Масовите измирания са геоложки събития, по времето на които повече от 75% от животинските видове са заличени. Последното такова, се случва преди 65 милиона години, когато астероид се разбива в Земята, като динозаврите и много други животни на земята и в океаните изчезват.
„Ние доведохме до изчезването на едни видовете и застрашихме съществуването на други. Така, че бих сравнил това, което се случва днес с астероида, които изтреби динозаврите, с тази разлика, че сега ние сме астероида ”, заявява проф. Баронски.
Той и неговите колеги сравняват броя на изчезнали животински видове от 5 века насам с този от предишните пет велики измирания. Според направения анализ за последните 5 000 години делът е с 12% по-висок, като чрез по-прецизни изчисления той може да достигне още по-големи стойности.
Проф. Баронски заключва, че ако продължаваме по същия начин и губим от биологичното си разнообразие с темпове от последните хиляда до 5 хиляди години, ще се сблъскаме със загуба от ранга на тази с динозаврите, след броени векове, а може би по-скоро.
* Текстът е по материал на Би Би Си
