Президентът Барак Обама ги нарича „милионери и милиардери”, които могат да си позволят да плащат по-високи данъци. За републиканците те са „работодатели”, които трябва да си спестят данъците, за да наемат повече работници.
Докато демократът в Белия дом и опонентите му от Републиканската партия дебатират дали да удължат данъчните облекчения от ерата на Буш за най-богатите 2% от американците – онези, които печелят повече от 200 хил. долара годишно или семействата с приходи над 250 хил. – политически тестваните фрази размиват истината за тази прослойка.
Мнозинството от тях са семейства на професионалисти – лекари, адвокати, инженери, мениджъри от „Уолстрийт”. Онези, които печелят над милион не са много, а милиардерите са още по-малко, отбелязва в коментарен материал агенция Блумбърг.
„Тези 2% са хора с успешна кариера в дадена област, но не са рок звезди,” казва Ленард Бърман, икономист от Ню Йорк. По думите му разликата между тях и горната една десета от процента е голяма.
По-малко от 1% от населението на САЩ разполага с годишни доходи в размер на повече от 1 млн. долара. В горните два ешелона на подоходното облагане само около една трета са работодатели, показват официалните данни на американското финансово министерство.
