САЩ изглежда са готови да ударят Иран до няколко дни. Въпреки че потенциалните цели са до голяма степен предвидими, резултатът не е такъв, пише в анализ кореспондентът на Би Би Си Франк Гарднър.
Ако не може да се постигне сделка в последния момент с Техеран и президентът Доналд Тръмп реши да нареди на американските сили да атакуват, какви са възможните резултати.
Прецизни удари, минимални жертви, преход към демокрация
Американските военновъздушни и военноморски сили извършват ограничени, прецизни удари, насочени към военни бази на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран и подразделението Басидж (Basij) – паравоенна сила под контрола на КГС – места за изстрелване и съхранение на балистични ракети, както и към ядрената програма на Иран.
Вече отслабеният режим е свален, като в крайна сметка се осъществява преход към истинска демокрация, където Иран може да се присъедини отново към останалия свят.
Това е силно оптимистичен сценарий. Западната военна намеса както в Ирак, така и в Либия не доведе до плавен преход към демокрация. Въпреки че сложи край на бруталните диктатури и в двата случая, тя доведе до години на хаос и кръвопролития.
Сирия, която проведе собствена революция, сваляйки президента Башар Асад без западна военна подкрепа през 2024 г., досега се справя по-добре.
Режимът оцелява, но смекчава политиката си
Това може да се нарече най-общо „венецуелски модел“, при който бързите и мощни действия на САЩ оставят режима непокътнат, но той вече води по-умерена политика.
В случая с Иран това би означавало, че Ислямската република е оцеляла, което няма да задоволи голям брой иранци, но е принудена да ограничи подкрепата си за насилствените милиции в Близкия изток, да прекрати или ограничи вътрешните си ядрени и балистични ракетни програми, както и да облекчи потискането на протестите.
Отново, това е в по-невероятния сценарий. Ръководството на Ислямската република се съпротивлява на промените в продължение на 47 години и сега изглежда неспособна да промени курса си.
Режимът се срива, заменен от военно управление
Мнозина смятат, че това е най-вероятният възможен резултат. Въпреки че режимът очевидно е непопулярен сред мнозина и всяка следваща вълна от протести през годините го отслабва допълнително, държавата остава силна в сферата на сигурността, която има личен интерес от запазването на статуквото.
Основните причини, поради които протестите досега не са успели да свалят режима, са, че няма значителни сили на тяхна страна, докато тези, които са на власт, са готови да използват неограничена сила и бруталност, за да останат на власт.
В объркването след евентуални американски удари е възможно Иран да бъде управляван от силно военно правителство, съставено предимно от фигури от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
Иран отвръща с атаки срещу американските сили и съседи
Иран обеща да отвърне на всяка атака от страна на САЩ, заявявайки, че „пръстът е на спусъка“.
Очевидно е, че не може да се сравни с военната мощ на САЩ, но все пак може да атакува с арсенала си от балистични ракети и дронове, много от които са скрити в пещери под земята или в отдалечени планински склонове.
Американски бази и съоръжения са разпръснати по арабската страна на Персийския залив, по-специално в Бахрейн и Катар, но Иран би могъл, ако пожелае, да атакува и част от критичната инфраструктура на всяка държава, която смята за съучастник в атака на САЩ, като например Йордания или Израел.
Опустошителната ракетна атака и атака с дронове срещу нефтохимическите съоръжения на Saudi Aramco през 2019 г., приписвана на подкрепяна от Иран милиция в Ирак, показа на саудитците колко уязвими са те за иранските ракети.
Съседите на Иран от Персийския залив, всички съюзници на САЩ, са разбираемо притеснени в момента, че всякакви военни действия на САЩ ще се отразят негативно върху тях.
Иран отвръща с поставяне на мини в Персийския залив
Това отдавна се очертава като потенциална заплаха за световното корабоплаване и доставките на петрол още от войната между Иран и Ирак от 1980-1988 г., когато Иран наистина минира корабните пътища, а миночистачи на Кралския флот помогнаха за разчистването им.
Тесният Ормузки проток между Иран и Оман е критична точка. Около 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG) и между 20-25% от петрола и нефтените продукти преминават през този проток всяка година.
Иран е провеждал учения за бързо разполагане на морски мини. Ако го направи, това неизбежно ще се отрази на световната търговия и цените на петрола.
Иран отвръща на удара, потапяйки американски военен кораб
Капитан от ВМС на САЩ на борда на военен кораб в Персийския залив е признавал, че една от заплахите от Иран, за които най-много се тревожи, е „атака от рояк“.
Това е мястото, където Иран изстрелва толкова много високоексплозивни дронове и бързи торпедни лодки по една или множество цели, че дори внушителните близки защитни системи на ВМС на САЩ не са в състояние да ги елиминират всички навреме.
Военноморските сили на Иран отдавна са заменили конвенционалните ирански военноморски сили в Персийския залив, някои от чиито командири дори са били обучавани в САЩ по времето на шаха.
Военноморските екипажи на Иран са съсредоточили голяма част от обучението си върху неконвенционална или „асиметрична“ война, търсейки начини за преодоляване или заобикаляне на техническите предимства, с които се ползва основният им противник – Пети флот на ВМС на САЩ.
Потъването на американски военен кораб, съпроводено с евентуално залавяне на оцелели сред екипажа му, би било огромно унижение за САЩ.
Въпреки че този сценарий се смята за малко вероятен, не бива да се забравя, че разрушителят USS Cole, струващ милиард долара, беше осакатен от самоубийствен атентат на Ал Кайда в пристанището на Аден през 2000 г., убивайки 17 американски моряци.
Преди това, през 1987 г. иракски пилот на реактивен самолет погрешно изстреля две ракети Exocet по американски военен кораб USS Stark, убивайки 37 моряци.
Режимът се срива, заменен от хаос
Това е съвсем реална опасност и е една от основните тревоги на съседи като Катар и Саудитска Арабия.
Освен възможността за гражданска война, каквато преживяха Сирия, Йемен и Либия, съществува и риск в хаоса и объркването етническото напрежение да прерасне във въоръжен конфликт, тъй като кюрдите, белуджи и други малцинства се стремят да защитят собствения си народ на фона на национален вакуум във властта.
Голяма част от Близкия изток със сигурност би се радвала да види гърба на Ислямската република, най-вече Израел, който вече нанесе тежки удари на иранските пълномощници в региона и се страхува от заплаха от предполагаемата ядрена програма на Иран.
Но никой не иска да види как най-голямата по население държава от Близкия изток – около 93 млн. население, изпада в хаос, предизвиквайки хуманитарна и бежанска криза.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
