Когато започва да търси ген, който е отговорен за затлъстяването проблемът не е бил толкова сериозен, колкото днес, а разчитането на човешката ДНК е било само идея.

Снимка: btvnovinite.bg

Тогава той е бил млад доктор. Сега професор Тайфун Йозчелик от Катедра „Молекулярна биология и генетика“ в университета Билкент, Турция.

Йозчелик заедно с още няколко екипа учени от престижни университети на няколко континента изследва кафявите мазнини и връзката им със здравето на сърцето и затлъстяването.

Учените са убедени, че кафявата мазнина в нашето тяло, която е способна да изгаря енергия, а не да я трупа, може да е решението срещу диабет, хипертонията, коронарна болест и не на последно място срещу затлъстяването.

Според СЗО над 600 млн. души са със затлъстяване. В някои държави вече 50% от населението е затлъстяло. 

– Вие и вашият екип, заедно с колеги от Европа, САЩ и Канада участвате в проект за затлъстяването и връзката с метаболизма, сърдечносъдовите заболявания и кафявите мазнини. Докъде стигна проучването?

– Нека Ви разкажа накратко малко предистория. Наднорменото тегло от историческа гледна точка е било считано за поведенчески проблем. Ако погледнете седемте смъртни гряха – горделивост, алчност, гняв, завист, похот, чревоугодие (тоест затлъстялост) и леност. През XVI, XVII, XVIII, XIX век е считано за поведенчески проблем, но през XX век първите лекари започват да наблюдават синдроми, водещи до затлъстяване. През 1992 г., преди 32 години, в Станфордския университет, моята група – тогава бях млад доктор – с наставника ми открихме първия ген за затлъстяване у хората. Това е генът, водещ до Синдрома на Прадер-Вили. След това, през последните 32 години, са открити още 84 допълнителни гена, водещи до затлъстяване. Един от тях е известният ген за лептин. Това е хормон.

Снимка: btvnovinite.bg

Човекът има бяла и кафява мастна тъкан. Има и трети вид, бежова мастна тъкан, но се съсредоточаваме предимно върху първите два вида. Някои от откритите гени са в бялата мастна тъкан. Също така знаем, че кафявата мастна тъкан участва активно в метаболитната регулация. Знаете, някои хора казват, че само пият вода и са дебели, а други твърдят, че ядат ли, ядат и са си слаби. Подобни разлики са накарали партньорите ни от Харвард и Рокфелер да анализират хора с бърз метаболизъм, като установяват, че дейността на тяхната кафява мастна тъкан е по-висока.

Тъй като ние от Билкент сме добри в откриването на гени, заедно с Кеймбриджката група, а групата от Америка е много добра в метаболитното профилиране, ние се обединихме и заявихме пред фондацията, че сега е моментът да разгледаме кафявата мастна тъкан от всички страни, всички нейни аспекти. Успяхме да ги убедим и те ни отпуснаха щедър фонд от 7 млн. долара, като сега анализираме кафявата мастна тъкан и генетичната предразположеност на лица, засегнати от затлъстяване. Редно е да спомена, че като говорим за затлъстяване има различни нива. Нормалният човек е с индекс от 20 до 25, 40 и нагоре – в тази група вече са истински затлъстели хора. Тези изключително затлъстели лица са групата, която ни помага да открием тези гени. 

Снимка: btvnovinite.bg

2028 г. е крайният срок за приключване на проекта за откриване на ген – така че да можете да си направите диагностично изследване, но разработването на лечение, на лекарство отнема много повече време.

Представете си го така: да направим аналогия – мислете за гена като за маса. Масата или генът, което изберете, може да дойде фабрично повреден. Тоест нашите гени може да бъдат поначало повредени, някои от тях може да са крехки като от кристал, други – масивни като от дърво и трети – здрави като от стомана. Обезогенната среда е има същия ефект като това някой да седне на кристалната маса – чупи се, те затлъстяват. В това отношение разбира се е необходима хигиена, в смисъл възприемане на здравословен начин на живот, да спазвате доказали се диети, една от които е например Средиземноморската диета. Също така да спазвате хигиена на съня. Животът е труден. Не искам да звуча като Полиана, но въпреки това, когато се случват неприятности и трудности, просто си отворете бутилка шампанско. 

– „Проекта за човешкия геном“, как това ви помогна и на вас, вашата работа и научната общност като цяло?

– Ако погледнем в исторически план е имало четири основни начинания в науката. Във физиката – атомната бомба, както и ядрената енергия, адронният колайдер, ускорителят на частици в Женева, после проектите като НАСА, кацането на Луната и изследването на Космоса, стигайки до 90-те години на миналия век. Дойде време за науките за живота и „Проекта за човешкия геном“. Ние искаме да разберем как от една клетка се развиваме в цял организъм и оформяме органите – мозъка, сърцето, черния дроб.

Снимка: Личен архив

Друга част от генетиката е разбирането на историята на планетата ни. Знаете, че като вид човекът, произлиза от Африка, след което пътува по света. Цялата тази история можем да я разберем като погледнем гените на останките, на вкаменелостите, археогенетиката. 

Щом откриеш ген, можеш да проведеш диагностичен преглед, ценен за семействата, защото диагнозата понякога е одисея и отнема понякога четири-пет години, за да се разбере причината за заболяването. Но с ДНК анализ сме способни в рамките на седмица, няколко дни дори да го направим и да определим причинителя. 

Продължи да четеш