От години Финландия държи първото място в класациите по медийна грамотност, доверие в медиите и дигитални умения.
Каква е тайната на образователната система, която се смята да една от най-добрите в света?
Децата от малки се учат на критично мислене
Първокласници играят на образователна игра, която комбинира сериозни предмети като история и математика с развитието на креативното мислене. Образованието е сред приоритетите в държавната политика на Финландия, а вече повече от 60 години задължителен елемент в програмите е медийната грамотност – още от най-ранна детска възраст.
„5-6 годишните деца имат например следната задача: правят снимки или видео по време на разходка в гората и с добавена реалност прибавят различни обекти. След това записват разказа си за посещението в гората – част от него е истина, но друга не е. Накрая публикуваме тези „приказни новини“ и децата ги споделят с родителите си. По този начин те научават, че не всичко, което виждаме в едно видео, е истина“, казва Паиви Леппанен от финландска Национална агенция по образование.
Още от детската градина в образователната система влизат и информационните технологии и програмирането. Програмите се обновяват на всеки 10 години, а за целта си сътрудничат редица публични, частни и неправителствени организации, които разработват ресурси и ги предоставят на учителите. Помислено е и за възрастните.
„Финландските библиотеки предоставят насоки за засилване на дигиталните умения. Например можете да отидете там с личния си лаптоп или телефон и да помолите служителите за помощ. Те оказват съдействие и в търсенето на информация, и в ориентирането коя информация е достоверна и коя – не“, обяснява Саара Саломаа, специалист по медийно образование в Националения аудиовизуален институт.
80% от населението има основни дигитални умения
80% от населението на страната има поне основни дигитални умения, а 89% казват, че четат новини онлайн.
Финландия първа в света се сдобива със закон, забраняващ цензурата. Това се случва в далечната 1766 г., когато финландците са още под шведска власт. А днес според изследване на института Ройтерс доверието в медиите в страната е изключително високо – над 70%.
Сред факторите за това е и саморегулаторният орган, в който доброволно членуват почти всички медии.
„Всеки гражданин може да подаде оплакване, ако сметне, че някой материал нарушава професионалните журналистически практики. Медийният съвет обсъжда има ли проблем и излиза с решение. Медията, допуснала грешка, трябва да даде обяснение и да се извини.
Тази прозрачност е изтъквана от местните като причина за високото доверие – в медиите, но и като цяло в институциите. В обществото има консенсус, че медийната грамотност е ключова за демокрацията. И неслучайно според изследователи финландците са много по-устойчиви на дезинформацията в сравнение с останалите европейци“, коментира Сузанна Ахонен, специалист по медийна грамотност.
