В Обединеното кралство кралят или кралицата изпълняват ролята държавен глава. Британската монархия е конституционна, което означава, че кралят няма законодателна инициатива.
Тя от своя страна е съсредоточена в парламента, който излъчва състава на изпълнителната власт – премиера и министрите.
Задълженията на монарха
Монархът назначава министър-председателя и министрите в кабинета, открива парламентарните сесии, поставя кралския печат върху законите, приети от парламента, като по този начин те биват обнародвани.
Тя председателства Тайния съвет, състоящ се от видни политици, но има консултативен характер. Посреща и изпраща чуждестранните посланици, назначава съдии по предложение на парламента и провежда ежеседмична аудиенция с министър-председателя.
Откъснатата позиция на монарха от политическите решения му позволява да спомага за приемствеността след смяната на управление в страната. За 70 години кралица Елизабет II е назначила 15 премиери, които са били от различни политически партии.
Представителните функции
Въпреки че монархът няма законодателна или изпълнителна власт, той продължава да играе важна роля в живота на държавите от Общността на нациите, включваща 53 независими държави, които са били част от Британската империя.
Монархът е държавен глава на още 14 държави, сред които са Австралия, Канада, Ямайка и Нова Зеландия.
Кралят изпълнява ролята на държавен глава, като представлява националната идентичност, единство и гордост, дава усещане за стабилност и приемственост, официално признава успеха и високите постижения и подкрепя идеала за доброволческа служба.
В това участват и останалите членове на кралското семейство.
Президентството - модерната форма на монархията
В парламентарните републики президентската институция замества тази на монархията. Президентът изпълнява ролята на държавен глава, обнародва законите, свиква и разпуска парламента, участва или е патрон на благотворителни инициативи, председателства съвети с участието на представители на изпълнителната власт.
Една от разликите е, че ри президента няма наследяване - той се избира за определен мандат.
Подобна е ролята на президента в Германия, който се избира от Федералното събрание, а не от гражданите - изборът му е непряк.
Пряко избраните президенти имат по-разширани функции като законодателна инициатива или възможност да налагат вето върху закони на парламента - възможности, които монархът няма.
