Как Съветският съюз обяснява „гренландската авантюра“ на Доналд Тръмп

Инвазията на Чехословакия през 1968 г. може да хвърли светлина върху начина, по който авантюрите на Доналд Тръмп се разиграват на международната сцена.

През август същата година 500 000 съветски и войски от Източния блок нахлуха в Чехословакия, за да потушат „непристойното“ отклонение на страната от контрола на Москва върху страните от Варшавския договор.

На пръв поглед операцията изглеждаше като демонстрация на сила – Съветският съюз спря либерализационния процес в Чехословакия и привлече други съюзници като България, Унгария и Полша да съдействат, пише БГНЕС.

Новата обетована земя: Червените линии при сделка за бъдещето на Гренландия

Какви са реакциите от острова

С времето обаче историята оцени тези събития по различен начин. Две десетилетия по-късно „Кадифената революция“ доведе до края на четири десетилетия комунизъм в региона.

Съветският пример показва, че опитът на една упадаща суперсила да доминира може да доведе до краткотрайни успехи, но в дългосрочен план поражда реакции и отпор.

Съвременната „гренландска авантюра“ на Тръмп – опитът да принуди Дания и Европа да приемат американско присъствие на острова – бе посрещната с международно неодобрение.

Гренландия: Всичко е на масата, освен нашия суверенитет

Страната ни няма да приеме бъдещото ни развитие на минералния ни сектор да бъде решавано извън Гренландия, заяви министърът на минералните ресурси

По време на Световния икономически форум в Давос САЩ бяха публично опровергани от Канада и Европа, което показа, че западният алианс вече не е толкова устойчив, както при строителството на световния ред след Втората световна война.

Докато Съветският съюз през 1968 г. имаше ясен идеологически мотив – опасението, че успешен чешки „социализъм с човешко лице“ ще зарази и другите съюзници със стремеж към свободи – действията на Тръмп бяха хаотични и непоследователни.

Той оправдаваше опита за присвояване на Гренландия с необходимостта да укрепи НАТО, докато същевременно отслабваше ангажиментите на САЩ към отбраната на Европа, и използваше Русия и Китай като оправдания, докато подкопаваше собствената си последователност и авторитет.

„САЩ могат да си го позволят“: Според Путин Гренландия ще струва 1 млрд. долара на Тръмп

Руският държавен глава с остра критика към Дания

В исторически план тази несъразмерност превръща Тръмп не в трагичен лидер като Москва през 1968 г., а във фигура на „трагикомедия“ – действията му са безразсъдни, хаотични и разрушителни за доверието в САЩ сред съюзниците.

Европа реагира, но въпросът е дали ще успее да изгради стабилна архитектура за сигурност, способна да се защити от Русия и потенциални нови авантюри на САЩ.

Дълбоките рани, нанесени на трансатлантическите отношения, пораждат множество въпроси за бъдещето на глобалния ред. Могат ли европейските демокрации да устоят на десния дрейф, който Русия и администрацията на Тръмп стимулират?

Путин: Това, което се случва с Гренландия, изобщо не ни засяга

По думите му САЩ "могат да си позволят" да "закупят" Гренландия, ако тя се продаваше на цени, сравними с тези, на които Русия е продала Аляска на американците през 19. век.

Ще се възползва ли Китай от западните слабости, като се опита да разшири влиянието си, включително върху стратегически територии като Гренландия? Могат ли средните сили като Канада да стабилизират глобалния ред или ще останат ограничени до временни и несъстоятелни коалиции?

Накрая, глобалният юг, където расте населението и икономическите нужди, трябва да намери път напред въпреки хаоса, войните и растящите разходи за отбрана. Китай, предричайки „велики промени невиждани за век“, вече укрепва отношенията си с Русия, докато Западът отслабва.

Доналд Тръмп от Давос: САЩ няма да използват военна сила, за да придобият Гренландия

Тръмп се прицели към Европа по друга линия – икономическото развитие, като критикува Стария континент за миграционната и зелената си политика

През тази призма съвременните геополитически авантюри на Тръмп могат да се сравнят с епохата на световни войни и големи депресии, като техният потенциал за разруха вече не изглежда преувеличен.