Тома е млад мъж от Нормандия, откъдето е и първият разпознат главорез от видеото с обезглавянаето на американския хуманитарен работник Питър Касиг и още 18 сирийски войници. Но двамата не се познават.
Тома, който днес носи и арабското име Касим, разказва как са преминали годините след училище – правил е дребни, а после и по-едри кражби, с откраднатите пари лесно си е поръчвал проститутки. Стигнал до алкохола, продавал и наркотици.
Объркан от живота си, започнал да се пита – къде е доброто, къде е смисълът на съществуването? Запознал се с исляма, но не му се занимавало да чете книги, а започнал да търси информация в интернет. И само след два месеца попада в капана на ислямистите.
Тома споделя пред френската телевизия BFM как успява да се спаси от пипалата им за разлика от стотици свои сънародници. Франция е държавата в Европа с най-голяма мюсюлманска общност, но повече от фрапиращо е, че голяма част от биещите се в Сирия и Ирак джихадисти не са от такива семейства.
И двамата разпознати французи от видеоматериала с обезглавяването на американския хуманитарен работник Питър Касиг и още 18 сирийски войници са от християнски фамилии. Или поне от семейства на атеисти.
Максим Ошар е на 22 години, от красиво и спокойно градче на север в Нормандия. Изумените му съседи предполагат, че такова добро и мило момче сигурно са го дрогирали, за да извърши всичко това.
А вторият разпознат е Микаел Дос Сантос, също на 22 години, чието семейство живее в Шампини сюр Марн – малко градче на петдесетина километра от Париж, в департамента, където се намира и Дисниленд.
Фамилията му подсказва, че или цялото семейство, или поне бащата е португалски имигрант, пристигнал като хиляди свои сънародници да търси работа във Франция след приема на родината му в ЕС.
Общото между двамата е, че лека-полека са влезли в полезрението на разузнавателните служби. Ошар, който вече е Абу Абдала ал-Фаранзи, и Дос Сантош, приел името Абу Отман, са били следени за създаването на ислямистки клетки в родните им градове и са организирали заминаването на джихадисти-доброволци за Сирия.
Мащабно изследване на профила на млади ислямисти и на кандидати да заминат да се бият в редиците на Ислямска армия сочи, че за разлика от предишни години това вече не са маргинализирани и социално слаби младежи.
Много често кандидат-джихадистите са от заможни семейства, които в повечето случаи са французи атеисти. Приемат мюсюлманската вяра в ученическите си години - може би объркани от живота или в търсене на себе си. Също като Тома, и те се запалват по исляма от Интернет.
А по данни на полицията, една четвърт от джихадистите в редовете на Ислямска държава са много далеч от вярата на пророка Мохамед.
В Нормандия няма големи мюсюлмански общности, но вярващите от града на Тома успяват да му обяснят какви са същинските ценности на исляма.
Благодарение на техните съвети и на прочетените книги младежът има шанса да прозре, че „свещеният джихад” и обезглавяването на инакомислещи няма нищо общо с религията на мюсюлманите.
Но Тома е един от малкото, които успяват да се спасят от пипалата на ислямистите. По данни на Европол, в Леванта – земите на Източното Средиземноморие, под черните знамена на Ислямска държава се сражават между 2 и 3 хиляди младежи с европейски паспорти.