Берлин трябва окончателно да се откаже от въглищата до 2038 година, а „в идеалния случай“ - до 2030 г.
Въпреки силната си зависимост от електроенергията от въглища – през последните години Германия започна поетапно затваряне на част от мините си. В сектора са заети хиляди, особено в Западна Германия, и в началото властта се сблъсква с недоволство, казва икономическият журналист Бригит Ветцел.
„Беше направен голям план как да изглежда преходът. Разбира се, имаше такива, които се противопоставяха, но много бързо стана ясно, че хората ще имат работа“, обяснява тя.
Според нея две от най-важните стъпки са били директният диалог между правителството, местната власт и общност във въглищните региони, и откриването на учебни програми. По този начин на работниците е разяснено, че алтернатива има.
„Бяха отворени много работи места в тези райони. Някои можеха да се преквалифицират в областта на технологиите, възобновяемата енергия или други индустрии, които се нуждаят от работна ръка, а други, като по-възрастните, можеха да се пенсионират рано“, обяснява Ветцел.
Германската икономика обаче се оказа неподготвена за войната в Украйна и последвалата енергийна криза. Зависимостта ѝ от руски газ, липсата на атомна енергия и достатъчно други алтернативи, принудиха Берлин да се върне временно към въглищата.
„Това разбира се е стъпка назад, но напълно спряхме да внасяме газ и се наложи частично да използване на въглищните ни мощности, но не в същите размери, както преди“, коментира Ветцел.
Отварянето отново на част от мините и дори разширяването на някои от тях предизвика мащабни протести на екоактивисти.
