Как държавите от Източна Европа успяха да договорят субсидии за спиране на въглищните им централи? Полша и Чехия са пример за трудни, но успешни преговори с Еврокомисията.

Александър Николов: От май месец страната внася огромно количество електроенергия

Коментарите дойдоха от различни политически групи, но си приличаха по няколко критерия: Всички държави, получили субсидии от Брюксел, т.е. всички, освен България, са успели вече да изведат ползи за самите тях от Зеления преход; Всички държави, получили субсидии, водят диалог от години с работещите във въглищната енергетика; Проблеми не е имало в държавите, които са заложили на индивидуална подкрепа за всеки засегнат служител от прехода; Европа няма да се откаже от климатичните си амбиции и мощностите ни ще трябва да бъдат сменени. Ние избираме дали да е с европейски пари сега.

Чехия и Полша въвеждат проверки на границите си със Словакия

Брюксел дава 25 милиарда и 400 милиона евро на държавите членки, за да компенсира всички региони и служители от въглищната енергетика. Субсидиите вече са получени от другите, само България, заради закъснението си, чака зелена светлина за 1 милиард и 300 милиона европейски пари.

„Ако ние излезем от тези преговори ще бъдем изправени пред тежък колапс на въглищната енергетика през 2025-та година – съкращения без компенсации и енергийна криза“, каза Радан Кънев от ЕНП.

Всички дават за пример Полша, която е успяла да обясни на всеки засегнат.

„Как той ще премине прехода, какво ще получи като компенсации. Какво ще получи като подкрепа, ако се преквалифицира, всичко това беше определено за всеки отделен човек. Затова нямаше проблеми в Полша“, посочи Искра Михайлова от групата на  „Обнови Европа“.

Любомир Спасов: Ако спрем въглищните централи, ток няма да има

Вторият успешен пример е Чехия. „Те направиха много сериозен икономически анализ. До кой момент ще бъде икономически рентабилно да купуват тока, произвеждан от въглищните централи“, подчерта Цветелина Пенкова от Прогресивен алианс на социалисти и демократи.

„Бяха много трудни преговори и в двете посоки. От една страна показахме всички страни на енергийна стратегия и как вървим към спиране на въглищните централи до 2035-та година или по-рано. Ще имаме преходен период, през който да направим най-доброто и да създадем нова ядрена централа. Това е пътят за влизането на чистата енергетика у нас. Няма друг начин“, заяви Томаш Здеховски от Европейска народна партия.

България чака отговор от Брюксел за субсидиите до края на годината.

Амбициите на Европа за нулеви парникови емисии са за 2050 година. Останалите държави членки вече ползват субсидиите от Брюксел за тази цел.

А ето и опитът на германците.

Берлин трябва окончателно да се откаже от въглищата до 2038-а година, а „в идеалния случай“ - до 2030-а.

Въпреки силната си зависимост от електроенергията от въглища –  през последните години Германия започна поетапно затваряне на част от мините си. В сектора са заети хиляди, особено в Западна Германия, и в началото властта се сблъсква с недоволство, казва икономическият журналист Биргит Ветцел.

ЕК е получила българските териториални планове за справедлив преход

Според нея, две от най-важните стъпки са били директният диалог между правителството, местната власт и общност във въглищните региони, и откриването на учебни програми. По този начин на работниците е разяснено, че алтернатива има.

Германската икономика обаче се оказа неподготвена за войната в Украйна и последвалата енергийна криза. Зависимостта й от руски газ, липсата на атомна енергия и достатъчно други алтернативи, принудиха Берлин да се върне временно към въглищата.

Отварянето отново на част от мините и дори разширяването на някои от тях предизвика мащабни протести на екоактивисти.