Преди десетина дни човечеството постигна невъзможното, стъпвайки за първи път на комета. Работата на екипа, създал космическия апарат „Розета”, бе наречена исторически успех без съмнение... Докато медиите не обърнаха внимание на един конкретен негов член.

Фокусът бе насочен към британския физик д-р Мат Тейлър заради начина, по който изглежда - на светлинни години от стереотипа за редовия учен. Инженерът има десетки татуировки, слуша тежка музика и не носи бяла престилка. Но именно облеклото му отприщи бурна вълна феминизъм в социалните мрежи, която заля социалните мрежи и изми до известна степен постижението му.

Тейлър се появи пред медиите с риза, осеяна с нарисувани руси жени в оскъдно облекло, силно напомнящи на pin-up стила, родил се в началото на ХХ век и превърнал се във висша мода през 60-те. Малко по-късно се оказа, че оригиналната дреха е подарък, който британецът получил за рождения си ден от приятели. Защо са ясни тези детайли ли? Защото британецът сам ги сподели, извинявайки се през сълзи на жените, силно засегнати от модния му избор. А една риза се превърна в шаблон на съвременния медиен скандал.

Избликът на възмущение намери поле за изява в Туитър, където сърдити представителки на женския пол се обединиха под хаштага #Shirtstorm и превърнаха Мат Тейлър в гръмоотвод на сексизма, обвиниха го за липсата на жени в науката и всъщност показаха колко изкривен е модерният феминизъм.


Интернет гневът, излял се върху британеца, доведе до неговото публично извинение, преминало и през сълзи по време на брифинг на екипа му от Европейската космическа агенция.

Искреността му предизвика симпатиите на други и доведе до обратната тяга. Отново в Туитър започнаха да се появяват коментари и колажи в негова защита.

Дори кметът на Лондон Борис Джонсън написа статия за „Телеграф”, в която заяви, че д-р Тейлър е субект на „бомбардировка в интернет, дирижирана от лобистки групи и политически коректни медийни организации", които сравни със Сталин, Ким Ир-сен и "група ислямистки маниаци".  

Казусът върна времето малко назад, когато песента на Робин Тик “Blurred Lines” бе заклеймена като „химн на изнасилвачите” заради текста, в който присъства изречението „Знам, че го искаш”. Докато “Drunk in Love” на Бионсе и “Anaconda” на Ники Минаж – също с наситени със сексуалност лирики, бяха приветствани като еманация на женската сила, припомня двойния стандарт „Тайм”.

А може би модерното общество все още не е способно да не съди книгата по корицата... Или поне, когато не му е удобно.