Преди да блокира приемането на последния пакет европейски санкции срещу Русия, Гърция на практика защити интересите на един човек – корабния магнат Джордж Прокопиу.
Малко известен извън морските среди, милиардерът от години е сред най-влиятелните фигури в световното корабоплаване, а компаниите му продължават да играят ключова роля в транспортирането на руски петрол и втечнен природен газ въпреки войната в Украйна.
Последният сблъсък между Атина и Брюксел показа не само тежестта на гръцката морска индустрия, но и влиянието, което един корабособственик може да упражни върху европейската санкционна политика.
Роденият през 1946 г. в Атина Прокопиу купува първия си танкер още през 1971 г. През следващите десетилетия той изгражда корабна империя, включваща Dynacom Tankers, Dynagas и Sea Traders. Днес контролира десетки танкери и LNG кораби и е сред най-богатите гърци със състояние, оценявано на няколко милиарда долара.
В международната морска индустрия той има репутацията на предприемач, който влиза именно там, където останалите виждат прекалено голям риск. Именно тази стратегия го превръща в един от най-влиятелните играчи на световния пазар на морски превози на енергийни суровини.
Именно бизнесът му се оказа в центъра на последния сблъсък между Атина и Брюксел. На 15 юли гръцкото правителство отказа да подкрепи 21-вия пакет санкции срещу Русия, тъй като той предвиждаше забрана европейски компании да превозват руски втечнен природен газ към трети държави като Китай и Индия.
Свързана новина
В основата на спора стоеше Dynagas – компанията на Прокопиу, която е единственият европейски оператор със значителен флот от ледоразбиващи LNG танкери клас Arc7. Именно тези високоспециализирани кораби целогодишно обслужват проекта „Ямал LNG“ в северната част на Сибир и са сред най-важните елементи във веригата за износ на руски втечнен газ към азиатските пазари. Без подобни плавателни съдове Русия трудно би поддържала сегашния обем на доставките си през Арктика.
Според Европейската комисия ограничаването на европейските морски услуги за руския LNG би намалило приходите на Кремъл от енергийния износ, като затрудни достъпа му до западни логистични компании, предава БГНЕС.
Гръцката страна обаче възрази, че корабите Arc7 представляват инвестиции за стотици милиони долари и практически не могат да бъдат използвани по други маршрути. Ако бъдат извадени от този пазар, те вероятно ще бъдат продадени на компании извън Запада, без това реално да засегне руските доставки.
След няколко дни интензивни преговори Брюксел направи компромис. Беше договорено едногодишно, с възможност за удължаване, изключение за договорите, подписани преди февруари 2022 г. Едва след тази отстъпка Атина свали ветото си и санкционният пакет беше окончателно приет. Освен ограниченията върху енергийния сектор той включва и нови мерки срещу руски банки, предприятия от военно-промишления комплекс и допълнително затягане на механизма за ограничаване цената на руския петрол.
Случаят показа за пореден път колко силно влияние запазват гръцките корабособственици върху европейската санкционна политика. От началото на войната в Украйна Атина неведнъж е настоявала за промени в мерки, които биха засегнали морския ѝ сектор. През 2022 г. страната участва активно в преговорите за тавана върху цената на руския петрол, а година по-късно успя да предотврати пълната забрана за продажба на западни танкери на Русия.
Свързана новина
Причината е ясна – гръцките корабособственици контролират близо една четвърт от световния флот за превоз на втечнен природен газ и приблизително една трета от танкерите за суров петрол. Сред тях Прокопиу е една от най-влиятелните фигури, а неговите компании остават сред най-важните участници в превоза на руски енергийни суровини.
Според публикация на „Файненшъл таймс“ гръцките корабни компании са спечелили около 4 млрд. долара от транспортирането на руски петрол през последните три години. По различни оценки Dynacom е реализирала близо 1 млрд. долара приходи от превоза на руски суров петрол от 2023 г. насам, а Dynagas е извършила повече от една трета от превозите на втечнен природен газ от проекта „Ямал LNG“ през първата половина на 2026 г.
Дейността на Прокопиу обаче от години е обект на критики от украински и международни неправителствени организации. През март 2023 г. коалицията B4Ukraine, която обединява украински и международни организации, изпрати официално писмо до него и ръководството на Dynacom Tankers Management с настояване компанията да обясни защо продължава да работи с Русия повече от година след началото на пълномащабната инвазия. В документа се посочва, че според анализи на Lloyd's List и Global Witness именно гръцките корабособственици са се превърнали в едни от най-големите превозвачи на руски петрол след изтеглянето на множество западни компании от този пазар. Според организацията около 40% от танкерите, натоварили руски петрол през януари 2023 г., са били гръцка собственост, а Dynacom е сред компаниите с най-голяма експозиция към руските енергийни товари.
В писмото B4Ukraine предупреждава, че макар компанията да не е обвинявана в нарушение на действащите санкции, продължаващият бизнес с Русия създава сериозни правни, етични и репутационни рискове. Организацията обръща внимание и на руското законодателство за мобилизация, според което фирмите, работещи в страната, могат да бъдат задължени да оказват съдействие на държавата, включително чрез предоставяне на транспортни средства и логистична подкрепа. Именно на тази база украинската Национална агенция за предотвратяване на корупцията включва Dynacom Tankers Management и Джордж Прокопиу в списъка на т.нар. „международни спонсори на войната“.
Склонността на Прокопиу да поема рискове не се ограничава само до бизнеса с Русия. По време на последната военна ескалация между Иран и Израел той отново привлече вниманието на световната корабна индустрия. След като Техеран обяви Ормузкия проток за затворен и заплаши, че ще атакува всеки кораб, който се опита да премине през него, Прокопиу разпореди пет негови танкера да навлязат в стратегическия морски коридор.
Свързана новина
Според публикации в специализирани морски издания екипажите получили инструкции временно да изключат корабните транспондери преди преминаването през тесния пролив, за да бъдат по-трудни за проследяване. След преминаването сигналът им отново бил активиран. Решението предизвика сериозно недоволство сред част от корабоплавателната общност, тъй като дотогава няколко търговски кораба вече бяха поразени при нападения в района, а при инцидентите имаше и жертви.
В същото време именно затварянето на Ормузкия проток рязко увеличи цената на морските превози. Според публикациите Прокопиу е бил сред малкото западни корабособственици, готови да поемат риска, което превърнало неговия флот в особено търсен за превоз на товари през района.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
