В Люксембург се провеждат извънредни избори. Те трябва да определят бъдещето на един от най-влиятелните хора в Европа – премиерът на Великото херцогство Жан-Клод Юнкер, който заема този пост вече 18 години. От 2005 до края на 2012 г. той бе и председател на Еврогрупата, в която влизат финансовите министри от еврозоната.
Причина за извънредните избори стана политическата криза, разразила се на 10 юли. Според европейските политолози тя е бил организирана от опозиционните партии с единствената цел да бъде отстранен Юнкер.
На 10 юли депутатите обвиниха премиера в снизходително отношение към разузнавателната служба, чиито служители са подслушвали местните политици, оказвали са незаконни услуги на частни клиенти и са прахосвали държавни средства. Срещу премиера, който отговаря за тайните служби, се обявиха дори партньорите му от управляващата коалиция - Люксембургската социалистическа работническа партия. Жан-Крод Юнкер отхвърли обвиненията, но при стеклите се обстоятелства предложи предсрочни избори.
Премиерът и неговата Християн-социална народна партия остават твърде популярни във Великото херцогство. Той обаче едва ли ще получи мнозинство в парламента. На свой ред опонентите в лицето на "зелените", левите и Партията на алтернативните демократични реформи вече обявиха готовност да създадат единна коалиция срещу премиера. Към нея може да се присъединят и партньорите на Юнкер от Люксембургската социалистическа работническа партия.
Рейтингите на партиите са неизвестни. В Люксембург с неговите 500 000 жители има негласна договореност между медиите да не се публикуват допитванията до общественото мнение, рейтингите на партиите и политиците.
59-годиният Жан-Клод Юнкер, възприеман като един от силните претенденти за поста председател на Еврокомисията за периода 2014-2019 г., е последователен, силен и убеден привърженик на европейския интеграционен проект. Понякога го наричат "архитектът на еврото", защото той е последният от действащите политици, участвал в разработването на основните документи на европейския монетарен съюз – Маастрихсткият договор и Пактът за стабилност и растеж.
