В навечерието на очакваното голямо изказване на турския президент Реджеп Ердоган, в което да съобщи „добри новини, които ще доведат до нова ера за нацията“, два независими един от друг източника на „Блумбърг“ твърдят, че Турция е открила залежи на природен газ в Черно море. Те не уточняват техните размери или дълбочина.

Миналия месец енергийният министър на южната ни съседка заяви, че сондажният кораб „Фатих“ започва изследвания в зоната „Туна-1“ (Tuna-1 zone). Зоната е на 150 километра навътре в морето от турския бряг край град Карадениз Ерегли и е близо до българската и румънската морски граници. Освен това тя е и недалеч от големия румънски блок „Нептун“, в който преди 8 години OMV Petrom и „Ексон“ откриха сериозни залежи.

България и „Турски поток“

Според цитирани от „Блумбърг“ експерти е възможно България да се окаже един от купувачите на газа от предполагаемите залежи. „България, Украйна, Гърция могат да се окажат сред силно заинтересованите от закупуване на газа, ако Турция реши да го изнася“, коментира управляващият директор на консултантската компания „Меркел Енерджи“ Кристоф Меркел.

Ако сондажът се окаже успешен е възможно той да застраши газовия проект „Турски поток“, който стига до България и продължава през страната ни към Сърбия под името „Балкански поток“. Изграждането на тръбата под Черно море беше започнато от „Газпром“, за да увеличи пазарния си дял в Турция и да намали зависимостта на Русия от Украйна като транзитна територия.

„В зависимост от размера на откритието, очаквам поне част от „Турски поток“ да остане неизползван. Защо Турция ще иска да продължи да внася газ от Русия?“, допълва експертът.

Амбициите на Турция, обаче, са да се превърне в основен участник на газовия пазар в района. Затова и предприема множество изследователски сондажи в Черно и Средиземно море.

Териториални конфликти с Гърция и Кипър в Средиземно море

Предполагаемото откритие на Турция в Черно море идва и в разгара на териториален конфликт с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Там Анкара също изпрати плавателен съд за проучване на газови находища в територии, за които и Атина има претенции.

Другият конфликт за залежи на природен газ съществува между Турция и Кипър. Република Кипър е официален член на Европейския съюз и има суверенитет над целия остров. Въпреки това територията е фактически разделена и в северната част съществува признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република, основана след турска военна операция през 1974 г. Един от резултатите от това е, че с днешна дата Турция претендира за права върху всеки енергиен източник в шелфа на Северен Кипър.

Европейският съюз имаше в програмата си планирана среща през септември, за да обсъди ситуацията в Средиземно море. Въпреки това те проведоха извънредна видео среща, в която 27-те страни членки изразиха „пълна солидарност с Гърция и Кипър“ и припомниха и препотвърдиха своите предишни заключения за нелегалните сондажни действия, отбелязват от „Блумбърг“.

Позицията на ЕС ,обаче, остава трудна – от една страна, заради неясните и  на моменти противоречиви външнополитически действия на Турция и, от друга, заради важната роля, която Анкара играе в борбата с нелегалната миграция, насочила се към Европа.