През последните близо три десетилетия демографската пропаст в Европа се е задълбочила, сочи изследване на Австрийската академия на науките.
Страните от Източна Европа са загубили около 1/4 от населението си, докато в Западна Европа демографската картина е като цяло балансирана – но това е заради мигрантския фактор.
„Въпреки че нивото на раждаемостта в Източна Европа не се различава от това в Западна Европа, миграцията разделя континента на две”, подчертава Томас Зоботка, ръководител на изследователския проект.
Резултатите показват, че населението в 15-те най-стари държави членки на Европейския съюз се е увеличило с 12% между 1990 и 2017 г. и е намаляло средно със 7% в по-бедните 13 нови страни членки.
Миграцията обяснява намаляването на населението в източноевропейските държави – в Латвия спадът е 27%, в Литва – 23%, в Босна и Херцеговина – 22%, в България – 19%, в Румъния – 15% и в Хърватия – 13%.
Обратната тенденция се наблюдава в западноевропейските страни, в които мигрантите увеличават населението. В Швейцария то е нараснало с 26%, в Испания – с 20%, в Австрия – 15%, в Белгия – с 14%, в Италия – със 7% .
Две държави от Западна Европа обаче са изключение от правилото - Ирландия и Франция.
Там увеличаването на броя на населението не се дължи на мигрантския поток, а на високата раждаемост. В Ирландия населението е нараснало с рекордните 36%, а във Франция – с 18%.
В Германия от 1990 г. насам населението се е увеличило само с 4%.
В Русия демографският спад от 10% е ограничен с един процент, благодарение на пристигнали в страната мигранти.
Въпреки че населението на ЕС се е увеличило с 8% до повече от 510 млн. души, в активна възраст са само 246 млн., като австрийските учени прогнозират, че тази стойност може да претърпи застой, а дори и спад през близките години.
